Микола Сингаевски

превод: Андрей Германов

***

На дим ли замирише в къщи,
на дим от слама -
                           в тоя час,
дори и някой да се мръщи,
с дима ще поостана аз.

В града го няма, разбери ти -
той тук е вкусен и ценен.
Момичетата гласовити
насън и днес се срещат с мен.

Момински смях и сълзи - вие
като ята сте в синя вис.
Аз бил съм и студент във Киев
и в село бил съм хармонист.

От тихи гари излетяхме,
но помним тъжни времена:
на дим в землянките се гряхме
в студа след грозната война.

Печех сред тежък дим картофи,
със люти сълзи ги солих…
Землянки димни,
                          аз във строфи
до днес не ви възвеличих.

Като на празник в свойта къща
с дъх хризантемен в късен час
като на празник се завръщам,
долитам като жерав аз.

Ах, понеделниците звънки!
Със краставички и първак,
с чорба от зеле се разсънват
старчоците, препили пак.

А във небето - димна нишка
след самолет неустоим.
Затуй обичам да мирише
на сладък дим,
на сламен дим.

СЛОВО ЗА ВЕРНОСТТА

Тъмнеят прагове пред всяка вярност.
Ще ги прекрача аз,
стаил в гърди
слова на обич клетвена: България!
Не можеш да не я обичаш ти!

Живеем ний, дорде любов изгаря ни.
След нас остават
спомен и мечти.
Но казвам аз на живите: България!
Не можеш да не я обичаш ти!

В живота жив сред тлението вярвам.
И дълги дни той
мирен ще цъфти,
за да ме чуят бъдните: България!
Не можеш да не я обичаш ти!

Ще си отида от живота, стария -
градината,
която в цвят трепти
сред шепота на пъпките: България!
Не можеш да не я обичаш ти!

Ако възкръсна нявга - в лъчезария
зеници вперил
в сини висоти,
ще кажа в стих пак същото: България!
Не можеш да не я обичаш ти!