Професор Стефан Любомиров Каракостов (7.09.1915 - 28.02.1988), български театрален и литературен критик и историк, е роден в град Бургас в железничарско семейство. Учи гимназия в родния си град. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1941). Редактор във в. „Литературен глас” (1941-1944), секретар на Областния комитет на ОФ в Бургас (1944-1945). От 1946 г. е преподавател в Държавното театрално училище. Професор и ректор на Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов” (от 21 юли 1995 г. - Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов”) (1968-1969), главен редактор на в. „Култура” (1937-1940), главен редактор на сп. „Социалистическа борба” (1945-1946), заместник-главен редактор на в. „Народ” (1945-1946). Сътрудничи на в. „Фар” и „Поща” в Бургас, в. „Заря”, „Академик”, „Литературен глас”, „Трезво общество”, „Дъга”, „работническо дело”, „Литературен фронт”, „Народна култура”, на сп. „Театър”, „Българо-съветска дружба”, и др. Член на БКП, на СБП. Депутат в 26-ото Народно събрание (1945-1946). Професор в Института по философия при БАН (1970). Автор на книгите: „Васил Левски в спомените на съвременниците си” (1940, 1943, 1973, 1987); „Левски и Общи - исторически портрети” (1941); „Македонски възрожденци: Исторически и литературни образи” (в 2 т., 1942-1943); „Вук Караджич и българската народна песен” (1943), „Кирил Христов за себе си. Историко-литературна анкета” (1943), „Васил Левски за демократическата република и балканската федерация” (1946), „Диарбекирски заточеници. Героични сенки” (1946), „Максим Горки и българската литература. Влияние и връзки” (1947), „От Ленинград до Ташкент” 91947), „Шест републики” (1948), „Съветският театър” (1949), „История на руския и съветския драматически театър” ( в 2 т., 1951-1953), „Кръстю Сарафов: Живот и творчество” (в съавторство с Пенчо Пенев, 1953); „А. П. Чехов. Великият буревестник” (1960), „Руската драматургия през 50-60-те и 70-те г. на 19 век и отражението й в българския театър” (1962), „Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение 865-1858″ (1972), „Българският възрожденски театър за освободителната борба 1858 - 1878″ (1973), „Революция и сцена” (1975), „Ботев в спомените на съвременниците си” (в 2 т., 1977) и др. Съставя и редактира сборниците „Васил Левски. Писма. Статии. Песни” (1941), „Народното Априлско въстание” (1951), „Спомени за Георги Бакалов” (1969). Заслужил деятел на изкуството (1965), носител на Димитровска награда (1974).

Публикации:

История:

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ/ брой 70 февруари 2015

СПИРО ДЖЕРОВ - ГЕРОЯТ НА КАРАДЖАТА/ брой 90 декември 2016

Публицистика:

ПРЕДГОВОР КЪМ КНИГАТА „ИНДЖЕ ВОЙВОДА. КЪРДЖАЛИЯ И НАРОДЕН ЗАКРИЛНИК” ОТ ГОРО ГОРОВ/ брой 42 юли 2012

ВЛИЯЛ ЛИ Е ВАСИЛ ЛЕВСКИ ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА БОТЙОВА/ брой 74 юни 2015

ПЪРВИЯТ СТИХОТВОРЕЦ/ брой 89 ноември 2016

СТАНИМИР СТАНИМИРОВ И СПОМЕНИТЕ МУ ЗА ВАСИЛ ДРУМЕВ/ брой 172 ноември 2024