Стефан Каракостов

Из „Васил Левски в спомените на съвременниците си” (1973)

Атанаса Г. Стринска (по мъж Янева) е била 18-годишна, когато видяла Левски на бесилото. Баща й Георги Андреев Стрински също бил наблюдател, тъй като живеели наблизо. Спомените на баба Атанаса са записани от художника Георги Черкезов под заглавие „Не полумъртав, а бодър е отведен Левски до бесилката” („Вестник на вестниците, бр. 94, от 12 юли 1937 г.) Тези спомени са най-конкретните:

„Страшният Рушид Баба - ключарят на конака - е навил на ръката си „по рибарски” въжето. Откъм конака и към черквата „Св. София” пълзи черен мравуняк от турци. Напред върви злият, прочут със своята жестокост луд турчин Дели Мурад, възседнал на бял кон, а след него, заграден от стража, върви гологлав „Баш комитата” - Левски с вързани отзад ръце, облечен с обикновени дрехи, късо палто и навуща на нозете.

Бодро върви Апостолът и се приближава до бесилото, и като стига на 15-20 крачки от него, до прозореца с железни решетки на турската военна фурна (днешното северно крило на Държавната печатница), се спря и силно, с ясен глас се провиква на турски: „Рушид Баба, азърласана гелен кочу кесесън” („Рушид  Баба, приготви се да заколиш идващия овен!”). 

Турчета, цигани и циганки мяучат, плезят език, въртят глави, със стиснати юмруци му се заканват, а някои повтарят: „Коч гелей, кочу кесесън, азърласана, Рушид Баба!”…

Дебелият Рушид Баба не дочака да се приближи Левски и на 3-4 крачки от него, отдалеч, ловко хвърля и надява примката на врата му, преметва бързо през напречната греда края на въжето, което двамата цигани - Билал и Шаин - задържат; и още трупът не увиснал, циганинът Бекир измъква от чебара (каца, напълнена с вода и поставена надясно до бесилката) чебърника (дърво, прекарано през ушите на кацата и служеше за удобно носене) и удря Левски по рамото към врата, за да се затегне въжето, на което без много гърчене увисва трупът. На гърдите му се вее окачена книжка.

Циганките Мика, Пама и Зайнепа хвърлят камъни по обесения и тялото се залюлява.”