Стефан Каракостов

Левски с нравствената си чистота, преданост на революцията, и четническия си опит, не може да не е влиял върху оформянето на младия революционер Ботйов. Ако 21-годишният Ботйов се оформи под влияние на позитивизма от 60-те години, то революционната практика той учи от Левски, който е по-възрастен от него с единадесет години. 

Левски оказва влияние върху личността на младия Ботйов. Това виждаме и от писмото му до Киро Тулешков (през зимата на 1868-1869 г., когато Левски и Ботев живеят в една вятърна мелница край Букурещ). Ето някои характерни особености на това писмо:  

„При сичкото това критическо положение, аз пак не губя дързостта си и си не изменям честното слово… Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. (к. м.) Колкото и да се намираш в отчаяност, той (Левски. б. м.) ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности.”

От писмото ясно се вижда колко голям е възторгът на Ботйова от Левски, който в трудните дни му пее народни песни. „Вечер додето ще легнем - той пее; сутрин щом си отвори очите, пак пее”…

За голямата любов към Левски Ботйов ни говори и в стихотворението си „Обесването на Левски”. Последните два стиха са изповед направо от сърцето:

„И студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето”.

Тази любов към Левски не може да не окаже влияние, което ще се отрази не само в личността, но и в творчеството на Ботйова. Левски сам е имал усет към стихотворната реч. Това се вижда от неговия автобиографичен разказ, написан в стихове:

„Аз, Васил Левский, в Карлово роден
от Българска майка юнак аз роден…”

Този усет към художественото творчество намираме и в неговото джобно кожено тефтерче, запазено сега в архивата на Народната библиотека. В това тефтерче - на стр. 27. - намираме следния мотив за песен върху издайниците:

 „Кажи на издайниците, че знам делата им
Които те извършяват, да трепят воините ни
Збогом и пр.”

Много ясно личи, че Левски иска да напише песен, с която да се въздействува над всички, които може да станат издайници. 

На стр. 28 в същото тефтерче намираме друг мотив за песен, озаглавен „Тръба пред кървав бой”:

„Чуй, мамо, как затръбява този глас
За кървав бой
Но вишний ни защищава
Както прави всегда той…”

Върху този мотив, в който не липсва рима и стъпка, Левски иска да се напише песен, с която да се приканят всички на борба.

Левски, който вършил всичко, което е по силите му, при своята скромност, не би си позволил да стои на едно място и съчинява стихове. Това той, безспорно, би оставил на Любен Каравелов или на Ботйова. 

Тези мотиви, може да приемем, с по-голяма положителност, е трябвало да бъдат разработени от Ботйова, поради две причини: Ботйов е истински майстор на революционния стих, и второ, в тефтерчето седем страници (от 33-39) са заети от Ботйовото стихотворение „На прощаване”, преписано саморъчно от Левски, като на места е правил малки характерни поправки.

Текстът на стихотворението показва, че е взето от първата редакция, която е печатана във в. „Дума”, бр. 2 - 1871 г. Можем да предполагаме, че Левски е знаел за това стихотворение още през зимата на 1869 година.  

От казаното до тук - и като имаме предвид няколкото статии, в които Ботйов говори за Левски и неговата идея за създаване революционна организация, и застъпничеството на Левски, пред Каравелова и Ценовича за освобождаването на Ботйова от Фокшанския затвор, може да заключим, че Левски е оказал силно влияние върху личността на Ботйова. 

А това влияние, безспорно, преминава и върху Ботйовото художественото творчество.

в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 478, 29.05.1940 г.