Стефан Каракостов

Когато Паисий още не беше показал на света своята история, а призивите на Йосиф Брадати стигаха само до малцината негови последователи, здравите народни сили, вдъхновени от  волята за свобода и историческата песен, отмъщаваха за гнетящото робство и потъпкана вяра. така сърцата жадно биеха за свобода под хайдушкото рухо. В тази епоха се родиха първите борци за свободата на народа и оставиха светлите следи в историята под името хайдутство, а в литературата - хайдушка романтика. 
На тази именно романтика обърна внимание и Раковски в своя „Горски пътник”, и Каравелов и Ботйов с едноименните си „Хайдути”, и Друмев със своята „Нещастна фамилия”. В тази насока направи опит и Орлин Василев с романа си „Хайдутин майка не храни”.
Огромното значение на хайдутството за нашата история и литература личи и от вниманието, което му отдаде Раковски с книгата си „Българските хайдути”, написана на смъртно легло, а също така и Панайот Хитов и Захари Стоянов. Научно внимание, обаче, на хайдутството е давано много малко. Някои от тези, които са писали върху него, го бъркат с четническата тактика на революционното му значение. Хайдутството като исторически и литературен проблем спира вниманието на немския историк Розен, който написва книгата си „Die Balkan Neiduken” 1877, a също така и на Иречек. У нас в тази насока общи изследвания ни дават мнозина автори, но отделни, ограничени върху определени въпроси почти не съществуват. А крайно време е да се направи това, защото чрез хайдутството ще се изясни една стъпка по-горе стоящето движение на четите със своите легендарни войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, Караджата и хаджи Дмитър.
Като по-ново изследване в този смисъл се яви книгата на Иван Орманджиев за Момчил юнак. В тази насока работи и авторът на тук предлаганата книга - Горо Горов, познат със своите народописни проучвания из хайдушка Странджа.
Вниманието, което е отдал на авторът над хайдушката сянка на Индже Стоян войвода е повече от сполучливо, защото преминава от интереса на Пушкин, Чайковски и Йовков, през историческите оскъдни сведения и стига до народните предания и песни, които в много случаи той е събрал сам през дългото си бродене по Странджа планина.
Син на Странджа, Горо Горов с лекота и голяма любов ни разкрива образа на Инджето, а покрай новите материали, които обнародва тук за първи път, той поставя и редица нови въпроси. Затова значението на тази книга тепърва ще има да се оценява, като литературно и историческо съчинение върху герой, който е влязъл и в литературата (напоследък излезе и драмата на Иван Георгиев „Заплакала е гората” с герой Инджето).
Значението на тази книга е още по-голямо, защото тя ни въвежда в епохата на хайдутството. Докато за по-късните революционни движения , като четничеството и организацията на БРЦК имаме сравнително по-богата литература, то в литературата за хайдутството още сме доста бедни. Необходимостта от проучвания върху хайдутството е голяма, защото чрез нея ще можем да разберем по-късните революционни движения.
Да не забравяме, че Левски преди да отиде в Панайот Хитовата чета като знаменосец, ходи кратко време като хайдутин.
Предлаганата книга на Горо Горов, написана с лек описателен език, без скучните приумици и цитати на „строгия специалист”, ни поднася образът на герой, за когото заслужава Захари Стояновска любов, а такава авторът притежава. Дал изискано и сериозно своето историко-литературно проучване върху образа на Инджето, остава да чакаме да ни поднесе и записаните от него над хиляда нови народни песни и приказки из хайдушката Странджа.

1941?