КАПКА В МОРЕТО
превод: Андрей Германов
КАПКА В МОРЕТО
Има мъдрост, дошла мълчаливо
от далечната далечина:
за да бъде морето живо,
много малко е капка една.
Но във час на вълнение нямо,
в час на горд гняв и горда тъга
една капка му трябва само,
за да срине със ярост брега.
***
За вас ний мислим в летни нощи сини,
в утра студени, във вечерен час,
по празници, край шумните машини…
За вас ний мислим, правнуци, за вас.
Да, мислим. Затова ръцете наши
не вехнат във завода, над пръстта,
сърцата ни са пълни с радост чаши
и гласовита ни е радостта.
И не излъчват скръб чертите строги,
а творческа непобедима мощ
и греят винаги в мечти, в тревоги,
подобно майска неспокойна нощ.
Да, не покой насън ни се явява
и нежна тишина не ни зове.
А бъдното лицата ни огрява
и творчеството бъдни дни кове.
И затова спокойно и сурово
посрещаме във труд или във бой
жестокото и злобно, тъпо слово
и оня луд - зад границите! - вой.
И мислим как във летни нощи сини,
в утра студени и вечерен час
на празник и край шумните машини
не себе си да защитим, а вас.
ИЗЛЪГАН ГРОБ
Тук, дето светят тъжно сред полята
тополите на вечния покой,
в дима на страшното военно лято
той за неправдата загинал в бой.
Край пътя селянките го зарили
без почести, без сълзи, без ковчег.
Единствено крайпътните бодили
люлей над гроба му ветрецът лек.
Разказват само старци побелели
като неясен сън по здрач студен
как до последния патрон той стрелял -
отказвал да се предаде във плен.
Но слава на герой не го венчава.
Че под непостижимото небе
украински тополи величави
над него с укор люшкат върхове.
Слуга на алчни, злобни господари,
защо загина ти във бой неправ?
Чедата на загинали другари
проклинат храбростта на твоя нрав.
Изтри животът твоя лик разпътен -
ни кръст, ни име, ни сълза, ни вик.
Обиден гроб, измамен гроб край пътя,
във който спи фашисткият войник.
***
Разделиха ни пътища черни -
избеляха и скръб, и мечти.
Но защо в часовете вечерни
все пак идваш понякога ти?
И защо по площадите бели
и по влакове шумни, защо
ти се мярваш - с коси посивели,
сивоока, с кафяво палто?
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ СЛАВОЛЮБЕЦА
Ще скрие мракът подлост и лукавство
и ще изчезне раболепността.
и няма никога да има слава
тоз, който слава търси на света.
***
Вие вятър, дълго вие, тъжно в клоните пищи,
ходи скитникът, наднича през прозорци и врати.
Страннико, защо не стихнеш, а в нощта се скиташ лих,
що не сгрееш стари кости нейде покрай огън тих?
Е, и аз не спя, но то е за това, че съм човек.
Ще поскитам, ще се блъскам, а след туй ще спя навек.
Жив съм - искам да живея, има аз една любов
и за нея цели нощи да не лягам съм готов.
Хайде, укроти се, ветре, не пищи така студен,
в моето легло легни си и поспи и зарад мен.
Вятърът въздъхва, бие във прозорците отвън:
„И на мене пуста обич просто не ми дава сън.
Че отдавна аз обичам светла мъничка звезда,
но до нея да достигна аз не мога за беда.
И се скитам дълги нощи, и въздишам пак и пак,
и оплаквам с тъжни песни любовта си в тоя мрак.”
***
Всичко свърши. Пътят се замята
и нас теб фенерът заигра.
Ти сама си тръгна в здрачината -
изгоря във ранната зора.
Дни летяха с ярост величава
и животът плискаше край мен…
Но където пламна ти тогава,
слънцето изгрява всеки иден.
ИЗМАМЕНАТА
Той й стисна безгрижно ръката
и не чу даже упрека той,
не чу токчетата й в тъмата,
стона в глухия нощен покой.
Той стоеше безгрижен и весел,
като стълб безразличен и тъп,
а градът, покрай него надвесен,
бе изтръпнал от нейната скръб.
***
Ах, копита прокънтяха,
вейнаха се гриви,
само златен прах се сипе
по зелени ниви.
Прокънтяха и се сляха
с оня здрач поднебен.
Падна там мечтата моя -
тръгна пеш към тебе.
Няма тя да се задъха,
ще те найде, зная -
като твоите къдрици
тоя свят ухае.
През праха, блатата, зноя,
в зимата сребриста
обичта ще те намери
хубава и чиста.
