ИСПАНСКИ ПОЕТИ
превод от руски: Георги Ангелов
ОБИЧАМ ТЕ
- Обичам те: защо ме ненавиждаш?
- Мразя те…: защо ме ти обичаш?
Това най-тъжната е
и най-загадъчната тайна на душата.
Но е истина… Истина
жестока и мъчителна!
- Ти мразиш ме, защото те обичам;
обичам те, защото ти ме мразиш.
СОЛЕАРЕС
Косите ме плениха,
очите ме осъдиха,
но устните присъдата ти отмениха.
—————————–
Бележка: Солеарес - разновидност на андалузката песен с куплети-тристишия.
РАЗКАЖЕТЕ МИ СЪН…
В този град съм само минувач.
Аз съм чужд. И ви моля едно.
Приспаха ме с приказки…
а сънят ме събуди.
Разкажете ми,
разносвачи на приказки,
разкажете ми просто сън,
не мираж, не заклинание - сън,
не моля за вълшебни мъгли.
Разкажете ми просто добър сън -
без мрежи,
без окови…
без кошмари…
—————————–
***
Дайте ми само тояжка.
Ще ви оставя съдийския жезъл,
и скиптъра,
и посоха,
и чадъра.
Дайте ми само тояжка,
простата тояжка на скитника
и път, отвеждащ отвъд хоризонта.
—————————–
ПРОШКА
Вече съм толкова стар,
умряха толкова хора, които съм обидил.
И не мога да ги срещна,
да ги помоля за прошка.
Мога да направя само едно -
да застана на колене пред първия срещнат просяк
и да целуна ръката му.
Не, не бях добър,
можех да съм много по-добър.
И аз, създадения от глина,
която лошо са омесили,
от толкова хора трябва да искам прошка!
Но всички те умряха.
Кого да моля тогава за нея?
Този просяк?
Нима в Испания,
а и в целия свят,
не е останал и един човек,
който би могъл да ми прости?
Паметта ми постепенно си отива.
Забравям думите.
Не мога да си ги припомня.
Аз ги губя, губя, губя…
Но искам последната ми дума,
най-нужната, най-здравата,
която ще си спомня преди смъртта,
да е - «Простете».
ПОЛЕ - ТОПОЛИ
Черни тополи
до потока прохладен.
Бели тополи
до потока прозрачен.
Белите
и черните тополи
се държат за ръце
и под звука на бриза
пеят за потока.
