Мануел Мачадо
Мануел Мачадо и Руис (Manuel Machado y Ruiz, 29.08.1874, Севиля - 19.01.1947, Мадрид) е испански поет, драматург, литературен критик. Син на известния фолклорист Антонио Мачадо Алварес (1848-1893). Получава образование в Мадрид в Свободния институт на просвещението. Завършва като бакалавър на изкуствата. Брат на испанския поет Антонио Мачадо (1875-1939), двамата между 1926 -1933 написват редица пиеси в стихове („Хуан де Маняра” (1927), „Олеандри” (1930) и други. Развива песенната поезия на испанския фолклор, а за знаменитото му стихотворение „Кастилия” Унамуно отбелязва, че дори и само то може да обезсмърти името на поета. Основни поетични книги: „Душа” (1905), „Капричос” (1905), „Зла поема” (1909), „Музей” (1910), книгата със стихове по мотиви от родния андалуски фолклор „Канте хондо” (1912) „Трофеи” (1913), „Севиля и други стихове” (1918), „Посвещения” (1922) и др. Създател на Асоциация на приятелите на СССР. През 1936 г. става член на Испанската кралска академия. Дългогодишен директор на общинския музей в Мадрид. Подкрепя управлението на Франко. Пише религиозна поезия, романси, сонети, тристишия от фолклорен тип, популяризатор на „фламенко”.
Публикации:
Поезия:
ИСПАНСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012
