Леон Фелипе

Леон Фелипе (Leon Felipe, истинско име Фелипе Камино Галисия де ла Роса, 11.04. 1884, Табара, Замора, Испания -17. 09.1969, Мексико, Мексико) е испански поет и преводач. Представител на поколението от 1927 г. Син на нотариус. Семейството му се установява в Сантандер. Фармацевт по образование. Бил е актьор в пътуваща театрална трупа в Испания и Португалия. Прекарва 3 г. в затвора за разхищения, три години служи в Екваториална Гвинея. През 1922 г. пристига в Мексико по покана на Алфонсо Рейес, благосклонно приет в литературните кръгове. Работи като библиотекар във Веракрус, чете лекции по испанска литература в Корнелския университет. Преди гражданската война се връща в Испания, сражава се в редовете на републиканците, през 1938 г. отново се озовава в Мексико като културно аташе в посолството на Испанската република. Пребиваването му се превръща в доброволно изгнание в Мексико, където и умира. Дебютира със сборника „Стихове и молитви на пътника” (1920, 1929), следват „Брадва” (1939), „Изход и плач на испанеца” (1940), „О, тази стара разбита цигулка!” (1968), „Пълни събрани съчинения” (1969), „Израел” (1970). Адаптира някои пиеси на Шекспир („Макбет”, „Отело”). Преводач на Уитман, драматурзи от елизабетинската епоха. През 1963 г. в Буенос Айрес се появяват събраните му съчинения. Седем от стихотворенията на Фелипе са намерени в тетрадката, която Че Гевара носи, когато е заловен от боливийската армия и ЦРУ.


Публикации:


Поезия:

ИСПАНСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012