Дюла Юхас

превод: Нино Николов

Дошлото си отиде и загърби,
с каквото те запомних, излиня
лика ти в мен, като в мъгла потъна
снагата ти, гласа ти се стопи
и аз не те сподирих, ти изчезна
на моя свят в бездънните гори.
Спокойно ли сега те назовавам,
без трепет ли се вглеждам вече в теб,
една от многото - така ли те намирам
след буйствата на младостта? Но ти
не вярвай, глупаво сърце, че е напразно
било това, което е било!
То и сега е в хлабавия възел
на връзката ми, в смешните слова,
и в тези поздрави объркани, и в тези
на ситно скъсани, непратени писма,
и в този мой живот объркан, сложен,
където жива си остана само тя!