Дюла Юхас

превод: Иванка Павлова

Не знам какво е, но е хубаво това
да си припомням с нежност твоите слова;
тъй облакът в залязващо небе се рее,
а отвъд него трепкащи звезди светлеят.

Не знам какво е, но е сладко ако ти
с очите си ме озариш и затрепти
на мене погледът ти като лъч последен
над покрива, когато иде вечер бледа.

Не знам какво е, но съм толкова щастлив -
животът ми отново се разхубави.
Коприната на твоите слова ме гали,
както през март южнякът, клоните заспали.

Не знам какво е, но е хубаво, нали?
От сладката му болка нека ме боли!
Ако е глупост - нека мене да осъдят!
Ако е любовта, прости, и да пребъде!