БАЛАДА ЗА СМЪРТТА НА ЯН КОЗИНА
превод: Григор Ленков
БАЛАДА ЗА СМЪРТТА НА ЯН КОЗИНА
О, тая страшна, тъжна вест
в селата буди плач:
Ян Козина загина днес
от клупа на палач!
Площадът Пилзенски видя
народец плах, и свит!
Какво е в страшната беда
гневът ни страховит?
О, нищо - стъпкан житен клас,
о, нищо - паднал плод!
Осиротя и ти, и аз,
и целият народ!
А пановете не сърца -
смърт имат в свойта гръд;
зъл присмех в нашите лица
бе грозният им съд.
Не трепна техният палач -
зъл изрод, велзевул,
макар горчивия ни плач
да бе видял и чул.
Какво сте, празни грамоти
за чест и правдини?
Предателство навред цъфти
и мъст навред кълни!
В окови бяхме всички там,
с наведени глави
и всеки стана глух и ням,
щом той се появи.
Гърмеше грозно барабан,
о звук зловещ и кух!
Вървеше горд, изправен Ян,
за мъките ни глух.
И каза на палача той:
„Почакай, братко мой,
вдовици виждам тук безброй
и плач, и жален вой!
От тия сведени глави
отвръщам с гняв лице!
Пуснете го да си върви
туй стадо от овце!”
Палачът каза: „Виж ги там -
в окови те стоят!
Не се чуди, ти знаеш сам -
оковите тежат.
Затуй са тук - да видят Ян
пред клупа как стърчи, -
за да привикне тая сган
да слуша и мълчи.”
И каза Ян: „народе мил,
как тъжно е това!
Но ти защо стоиш унил
с отпусната глава?
Не е настъпил твоят край -
стани, народе смел -
за свойта свобода дерзай,
литни като орел!
Ти, Леминген, тиране плах,
виж тия сълзи, виж -
на божи съд заради тях
пред мен ще се явиш!
Ще разбереш тогава как
сърцето ни кърви…”
Но гръмна барабанът пак,
врата му клуп обви.
Единствен миг - единствен вик
и после тишина.
В сърцето тегне страх велик,
в очите - тъмнина…
О ти, шумавски древен лес,
о, изворни вълни!
Напевът ваш ни плаши днес
от клупа на палач!
Но, братя, бог е разгневен
и близък е часът:
на съд ще тръгне Леминген,
на съд, на вечен съд!
—————————–
Бележка: Ян Сладки Козина (10.09.1652, Домажлице - 26.11. 1695, Пилзен) - чешки революционен лидер на въстанието на ходите срещу Хабсбургите и тираничното управление на генерал Волф Максимилиян Леминген в края на XVII век (1692). Екезекутиран. Увековечен в произведения на Алоис Ирасек, Божена Немцова, Ярослав Връхлицки и др.
***
За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта,
бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.
