НЕ ВЯРВАЙ НА ПОЕТА, ДЕВО…
превод: Нико Стоянов
***
Не вярвай на поета, дево,
недей да рониш ти сълзи
и, както от стихът му гневен,
от обичта му се пази!
Сърцето му не ще научиш
ти с детската си лекота
и пламъка не ще заключиш
под девствената си фата.
Поетът е всесилен, мъдър
и, всъщност, - много слаб е той.
Неволно младите ти къдри
ще обгори с венеца свой.
Напразно хули го и хвали
тълпата глупава и зла -
той не като змия я хапе,
а жили сякаш е пчела.
Светинята ти ще докосне
поетовата свобода -
той ще я вземе и, халосан,
ще те превърне на звезда!…
1839
—————————–
***
Не верь, не верь поэту, дева;
Его своим ты не зови -
И пуще пламенного гнева
Страшись поэтовой любви!
Его ты сердца не усвоишь
Своей младенческой душой;
Огня палящего не скроешь
Под лёгкой девственной фатой.
Поэт всесилен, как стихия,
Не властен лишь в себе самом;
Невольно кудри молодые
Он обожжёт своим венцом.
Вотще поносит или хвалит
Его бессмысленный народ…
Он не змиёю сердце жалит,
Но, как пчела, его сосёт.
Твоей святыни не нарушит
Поэта чистая рука,
Но ненароком жизнь задушит
Иль унесёт за облака.
‹1839›