Франьо Крал

превод: Димитър Дублев

Ах, някога,
Мария,
някога
те срещаха Татрите с дъхаво цвете
и скътаха твоя венец лесовете.

През твоята двайсет и пета година,
когато пламтеше гръдта ти младежка,
проклина живота сред болница душна,
а гнойните храчки, телата мъртвешки
свидетели бяха на часове тежки,
          о, бедна слугиньо!

Запяха на сватбата бори и вятър,
марш сватбен щурчето засвири в тревата,
а автомобилът на твойте копнежи
бе облак, изчезнал в небето безбрежно…

А днес,
о, Мария,
а днес
без чест ти се луташ в тоз татрански лес
и крачиш от бури и студ уморена.

Снагата моминска тъмней опетнена.
оплюто е твойто девствено чело
и свойта любов във прегръдка си взела,
роди в коридора детето
без татко, без име -
         ти крачиш…

На път мъченически преспа застава,
край път мъченически вятър заплаква,
на конче дръгливо сега заминаваш,
страдания нови очакваш.
         Майко Мария,
       многострадална…
         Детенцето плаче.