Платон Воронко

превод: Цветан Ангелов

В сетен час дали запява всеки,
аз не знам,
но той запя тогаз…
Дух стаил, стихни в тревите меки,
щом прелита лебедът над нас.

Хрип-хрип…
С хрип на кожа, над степта ни
мах отмерват белите крила.
И ловците - „зли островитяни” -
спотаяват всяка мисъл зла.

Хрип-хрип…
Не, това не е хриптене.
В струните на речния камъш
удря вятърът, цигулка стене
и Чайковски лъхва изведнъж.

Четири -
пред тебе се вестяват
лебедчета с дивна красота
и по хълма в росната отава
сякаш пак възлиза младостта.

Сякаш идва -
пак да те целуне
милата от оня първи миг
и предвкусваш творческия унес
в края на един живот велик.

Но вдигни очи.
Плющят крилете -
бели знамена на порив чист.
Хрип-хрип… Свят сънуван, мимолетен
спуска песента от модра вис.

Дълго тя в живота поднебесен,
покорила страст и суета,
ще ме сгрява…
Лебедова песен -
блян върху крило на вечността.