Цветан Ангелов
Цветан Константинов Ангелов (28.01. 1922 - 29.01. 1982) e български писател за деца, драматург и преводач. Широко известен е с „Тихо се сипе първият сняг…” Роден в гр. Враца в крайно бедно семейство. Баща му Константин е наемен работник-шивач. Майка му Цена - будна и родолюбива българка - умира от туберкулоза, когато бъдещият поет е на 8 г. Отгледан от дядо си по врачанските лозя. В ранна детска възраст прочита разказите и приказките на Елин Пелин, двата тома „Приказен свят” на Ангел Каралийчев, които го очароват. Завършва основно училище, прогимназия и полукласическия отдел на Врачанската мъжка гимназия (1942), като дете през ваканциите работи като прислужник в кооперация „Напред”, в горски разсадник, в коларска фабрика, като строителен работник. Kaто войник служи в 35 пехотен полк, а после в школата за запасни офицери. Отказва да участва в разстрела на Вапцаров, понася жесток тормоз, разболява се. След като е лекуван в различни военни болници е уволнен. Учителства в село Ерден, Михайловградско (1943-1944). След 9. 09. 1944 г. завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От рано сътрудничи със стихове и разкази в различни периодични издания, отначало във Враца („Национален подем”), а после в София („Българска реч”, „Въздържателче”, „Весело другарче”, „Весела дружина”, „Септемврийче”, „Чавдарче”, „Пламъче”, „Дружинка”, „Славейче”). Като студент работи в Радио София, после във в. „Стършел” (1946-1947), от 1947 г. във в. „Септемврийче”, а по-късно в изд. „Народна младеж”. Дългогодишен главен редактор на сп. „Дружинка” (1960-1982). Член е на Съюза на българските писатели. Член на БКП от 1944 г. Автор на около 70 книги с разкази, повести и стихове за деца и юноши, много от които преведени на руски, румънски, украински, немски и други. Книги: „Пролетен празник” (пиеска, 1946); „Лагер наш незабравим” (очерк, 1947, 1948); „Димитровска смяна” (стихове, 1948); „Весели чавдарчета” (стихове, 1949); „С барабанче и знаме” (1949); „Честна дума” (повест, 1950, 1955, 1958, 1964, 1974, 1977, 1983, 1988); „Пионерско знаме” (стихове, 1951); „Отрядът на дружините” (повест, 1952); „Весело звено” (стихове, 1953, 1955); „Слънце в очите ни” (стихове, 1953); „Пионерско лято” (стихове, 1954); „Вълшебната кутия” (пиески, 1955); „Дългушко-непослушко” (картинна книжка, 1955); „Село в равнината” (роман за възрастни, 1956, 1967); „Весела годинка” (стихове, 1957); „Смешки от грешки” (стихове, 1957); „Бръмбарчето Зум” (поемка, 1958); „Без другари” (пиеска, 1958); „Наши познайници” (стихове за деца, 1959); „Златни детски дни” (1960); „Пионерска петилетка” (стихове, 1960); „Желязното сандъче” (пиеска, 1961); „Лагерна тревога” (1962); „Мечтатели с алени връзки” (1962, 1985); „Приключение с голямата чанта на раздавача” (1962); „Кой направи добрината” (1963); „Пътечки на радостта” (1963); „Слънцето, което не залязва” (1963); „Златотърсачи” (1964, 1968, 1981); „Приказка за деветия ден” (1964); „Злополучни техници” (1965); „Светлана” (1965); „Ключът с деветте брилянта” (1966, 1971, 1988); „Стъпките на пролетта” (1966); „7 звездички” (1967); „Екипаж от капитани” (1968); „Летни пътечки” (1968); „От един дол дренки” (1968); „Приказка за бръмбара” (1968); „Синьо и златно” (1969); „Цветушка” (1969, 1976); „Смешна галерия” (1970); „Снежинки” (1970); „Есенни капки” (1971); „Има такава Зорница” (1971); „Кон до коня, юнак до юнака” (1971); „Приказна гора” (1971); „Родина” (1971); „Писана ракла” (1972); „Ваза с маргаритки” (1973); „Весели залъгалки” (1973, 1976); „Люлка на радостта” (1973); „Деветин юнак” (1974); „И това се случва” (1974); „Присмехулки” (1975); „Разговорки” (1975); „Вълчови патила” (1976); „Време работно” (1977); „Бабина тревога” (1978); „Бръмбарови палати” (1978); „Смешна уличка” (1978); „Вълшебникът от втория етаж” (1979); „Градинка без оградка” (1980); „Къщурка за веселие с три коминчета и четири прозорчета” (1980); Избрани произведения в 2 тома (1982); „Нищо не измислям” (1982); „Честна дума” (1983); „Мечтатели с алени връзки” (1985); „Дай ръчица” (1988). Написва две книги - „В минути на размисъл” (1964) и „Идва на света човек” (1976), в които изповяда своите чувства и вълнения, размисли за собственото място в живота. Превежда на български език „Какъв да стана” от Владимир Маяковски (1952), творби на Пушкин и др.. Носител е на литературната награда на Министерството на просветата „Петко Р. Славейков” за 1973 г. Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детска книга за „Цветушка” през 1979 г. По написания от него сценарий - пиесата „Да отвориш прозореца” се играе в Народния театър „Иван Вазов” повече от 100 пъти. Остава неиздаден негов втори роман за възрастни, подготвен през 1981 г. Умира на 60-годишна възраст.
Публикации:
Поезия:
НАЧАЛНИК/ брой 56 ноември 2013
ЕПИГРАМИ/ брой 81 февруари 2016
Литература за деца:
ЗАКЪСНЕНИЕ/ брой 47 януари 2013
ДЕЦА НА СВЕТА/ брой 129 юни 2020
Преводи:
Александър Пушкин - ЕПИГРАМИ/ брой 37 февруари 2012
