Юрий Поройков

превод: Марко Марков

***

В студената и пуста нощ стоим,
и гледаме звездите чисти в мрака,
и чудо чакаме, над него бдим -
то там живее и ни чака.

Какво ни движи в този смутен миг,
когато непонятно, уклончиво
откриваме под себе си без вик
света, за нещо питащ мълчаливо?

Тревожен свят - без дъно, брегове…
Той вика ни в глъбта си насмешливо,
той думите ни чака и зове,
а в отговор усмихва се красиво.

Огромен свят - а в него само прах
сме ние, без добра представа
отгде сме и защо, какво без страх
след нас, към Лета тръгнали, остава?

Какво животът е? Тъй кратък миг,
като искра в обятия на въздух.
Звучи победният ни първи вик
и сменя го последният ни въздъх.

Не е съветник тази нощ. Без страст
за всичко ще намери възражение.
Защото тя е наше отражение -
безсилна, но и мъдра като нас.