Юрий Дмитриевич Поройков, съветски и руски писател и журналист, е роден на 23.02.1935 г. Завършва Башкирския държавен институт „К. А. Тимирязев” (град Уфа). Отначало работи като учител в селско училище, после е комсомолски работник (1963-1978), главен редактор на сп. „Молодой коммунист” (1972-1979), заместник-главен редактор на в. „Литературная газета” (1980-1991). Бил е първи заместник-генерален директор на ИТАР-ТАСС (от 1991 г.). Автор на книгите с повести и разкази „Докато живея” (1988), „Един от многото” (1990), „Зърна” (иронични стихове, 1985), „Миг колкото живота” (1980), „Звезда на снега” (поема, 1982) „Зелената въздишка на горите” (стихове, 1985)„Всички тук с мен и в мен” (стихове, 1995), „За бъдещето, което отмина” (книга с размисли, 2007). Действителен член на Международната академия за информатизация. Заслужил работник на културата на Руската Федерация. Кандидат на философските науки. Лауреат на награда на Ленинския комсомол, лауреат на наградата „Иван Бунин”. Награден с два ордена „Почетен знак”. Семеен, с дъщеря и син.

Публикации:

Поезия:

В СТУДЕНАТА И ПУСТА НОЩ СТОИМ…/ превод: Марко Марков/ брой 42 юли 2012