Габор Гараи

превод: Михаил Берберов

Каква е тая реч?
           За чужденеца е неразбрана тя. А който
говори само нея, се обрича
           навсякъде да бъде чужденец.
Посред водовъртежа на потопа,
           гнездо осиротяло и небесно,
как смогна да се съхраниш
           сред вой на лешояди хищни, в самота
безродствена,
           ти, гълъбов подслон, от свежи листи свит?
Кой всеки ден ти носи палмов клон?
И кой те тласка вечно към брега:
           о, може да се върнеш оцелял!?
Ти си достигнал винаги брега - макар и сред скали, макар
сред пяна окървавена, и вечно
безумието те обгражда, сякаш
си точка сред пространството въртящо,
                в средата на затворения кръг.
Небе. И слънце. И вода. И риба. И скала. И вятър.
      Обичаш ли ме?
                 Знай, че те обичам.
И в себе си те нося като хляба, от майка ми изпечен.
Потапям те сред чуждите морета. И оттам
          пак чист сред много водорасли те изваждам
          от вълните.

Като вградено чудо - твоят орден е мойто съществуване:
унищожавали сто пъти народа ти -
          кой знае как? -
          но оцеля!
А по-щастливите с учудване ме обкръжават:
от всичко туй те нито дума не разбират.

Но ти си живата вода за мен, която вкусвам:
ти, моя изповед и маска - щом е нужно;
от въздух корен,
                 залък в край далечен
и към родината повела ме звезда.