Габор Гараи

Габор Гараи (27.01.1929, Будапеща - 9.09.1987, пак там) e унгарски поет, критик, преводач. Син на поет. Пише стихове от гимназията, която завършва през 1948 г. Работи в Унгарските държавни железници, завършва филология в Будапещенския университет. Публикува от 1948 г. В периода 1958-1960 г. е редактор на издателство „Европа”, от 1965 г. е секретар на Съюза на унгарските писатели и заместник-главен редактор на неговия вестник „Елет еш иродалом” („Elet es irodalom”- „Живот и литература”). Сборници с лирика: „Напрегнати дни” (1956), „Човешки обред” (1960), „Средиземноморска есен” (1962), „Артисти” (1964), „Вторник” (1966), „Малки чудеса” (1967), „Надпис на стената” (1969), „Метаморфозите на Орфей” (1970), „Слънце в прозореца” (1972), „Сезонът на елегиите” (1974), „Отражение” (1976), „Доверие” (1977) и др. Награди: „Атила Йожеф” (1959, 1963, 1979) и „Кошут” ( 1965 г.). Член на УСРП от 1957, на ЦК на УСРП от 1970 г. Преводач на съветски, немски и др. поети: Гьоте, Рилке, Брехт, Незвал, Леонид Мартинов и др. Поезията му - социално ангажирана и дълбоко емоционална - е преведена на 14 езика. Умира на 58 г. На български е издадена книгата му „Сезонът на елегиите” (1978) в превод на Михаил Берберов.


Публикации:


Поезия:

ОБЕДНА ПОЧИВКА/ превод: Михаил Берберов/ брой 37 февруари 2012

В ГОРИТЕ НА ОРФЕЙ/ превод: Нино Николов/ брой 38 март 2012

УНГАРСКИЯТ ЕЗИК/ превод: Михаил Берберов/ брой 42 юли 2012

АКО ЛЮБОВТА ТЕ ИЗОСТАВИ/ превод: Димитър Милов/ брой 110 октомври 2018