ИДЕАЛИСТИ
превод: Пенчо Симов
ИДЕАЛИСТИ
Под дънер прогнил посред блатната тиня
живеели дребнички червеи в мир,
гъмжели, растели - а който загине,
създавал за другите червеи пир.
Сънували, бедните, в мрак потопени,
че някъде пролетно слънце сияй,
че те, от безбройни лъчи позлатени,
живеят щастливо във прелестен рай.
От тези картини създали системи:
„Живеем прекрасно!” - твърдели със смях,
прочитали речи, творили поеми
и блатната хубост възпявали в тях.
Дошли и отместили дънера хора
и истинско слънце проблеснало в миг -
загинали всичките червеи скоро,
проклинайки този убийствен светлик.
***
Във долина селце лежи,
над селото мъгла тежи,
а пък на хълма неголям
ковачница личи едвам.
Там труд започва от зори:
гореща кръв в ковача ври;
той вдига чука си в ръка
и хората зове така:
„Елате от полята тук!
Кове за всички този чук
живот без мъки и тегла -
не стойте в гъстата мъгла!”
А долу облакът мъглив
сгъстява се, оловносив,
за да покрие пътя с мрак
и всички да останат пак
далеч от хълма извисен,
където бодро, ден след ден
ковачът храбър ги зове
и мечове за тях кове.
