ГЛАСЪТ НА МИСЛИТЕ…
превод от румънски: Нико Стоянов
сонети
ГЛАСЪТ НА МИСЛИТЕ…
На мислите гласът и той заспива -
остават чувствата ни светли само.
Ела!… Крещи гласът на любовта ми.
Или в тъмите всеки звук попива?
От тъмните многогодишни ями
очите ти нощта събуждат сива.
Душата ми ще те познай - красива,
изгрей под свода син над мойто рамо.
П олека - без въздишка и без слово,
на любовта си миглите небесни
склони и тихо докосни ръката.
В съня си ще сме заедно отново,
в съня ни вечен или в мойта песен,
изгубена, но моя, обич свята!
ИЗГРЕЙ
О, майко ти, светице на тъгата,
изгрей като звезда, да коленича
пред теб, която чакам и обичам,
която оживяваше в мечтата.
Аз ще посрещна твоя взор магичен,
ти мойто чело докосни, главата -
виновна е и грешна е душата -
надеждата за смърт не ми обричай.
Изгубвам се в страдания без мяра,
сред нищото изчезвам аз безследно,
безсилен - падам, тежка орисия.
Върни ми младостта - и дух, и вяра,
яви се сред съзвездията бледни
и пак ще те боготворя, Мария!
