ЕСЕН

Ханс Йорг Райнбергер

превод: Кръстьо Станишев

ЕСЕН

Когато мирисът
на разлюлени картофени стъбла
се носи през нивите.

Когато вечер
през отворената врата на храма
органът ще е засвирил.

Когато теменужни
и бели
цъфтят богородички
в градината на съседа.

1968


ДОЙДОХ

Дойдох
преко рухналата стена
при храста люляков
ти
от градината с рози.
Ние се срещнахме
на синия мост
изръфани
на ръба на душата.

1975


КЪСНО ПРЕЗ ГОДИНАТА

Когато късно през годината
плодовете узрели
ще бъдат прибрани
и в бъчвите
огънят на виното
ще бъде запален
когато в широки извиви
гарваните се носят
за да търсят храна
и листата оцветени
едно подир друго окапват
когато в меката светлина
потъва слънцето
и си припомняме
че сме внуци:
тогава се питаме
за пътеките
по които сме дошли
и които ще извървим.
Както се оправяме
ще бъдат
пресечени.
На кръстопътя издига се стълб
в който нож е забит
за да отбелязва резките.

1975


ДЪРВОДЕЛЕЦ

Спокойствието
на дърводелеца:
Той държи
метър сгъваем
в ръката
готов винаги
за разгъване.
Защото
каквото може
да бъде измерено
е позволяващо да се владее.

1987


ТАКА СЕ КАЗВАХА ХУДОЖНИЦИТЕ

Сораперра - така се казваха
                                  художниците
Чези, точиларите на ножици
- със цветните проспекти -
казваха се Ервин
и Лина: магазините за зеленчуци.

По-късно
отивах при бръснаря
учех
при професорите
смесвах се
посред работещите
и накрая усвоих
една професия.

1988