ПРОКОП ГОЛИ
превод: Григор Ленков
Край брега Моравски, в ширната лука,
на бивак отсяда хилядна войска.
Там Прокоп юначен, предводител личен,
чака вест от своя племенник обичан.
Тъкмо с малка чета той насам вървял,
пан Сезима подло в гръб го връхлетял
и ранен бил Рацек, и глава оборил -
и Сезима в своя замък го затворил.
Пратеникът иде и така поде:
„Каменицки твоя откуп не прие.
А пък теб, бащице наш и отче ясни,
той обсипа с хули, с ругатни ужасни.
„Щом му трябва Рацек - нека дойде сам -
тъй Сезима рече, - дар ще му го дам.”
Кучките отвърза и преди да смогна
вън да се измъкна, подир мен ги погна.”
Хетманът подскочи, като чу това,
боздугана стисна, тръсна с гняв глава;
над чело му мрачни облаци се сбират,
от очи му гневни мълнии извират.
Еква глас железен и сигнал за бой -
конници, пешаци се събират в строй -
в пиките им слънце като злато грее,
знамето на Жижка най-отпред се вее.
И пое керванът - две по две коли,
не керван, а кошер яростни пчели;
щитоносци, цепници, мъже свободни
пеят: „Хей, кои сте вие, ратници господни!”
Преминават ниви, урви, долини -
слънцето към запад почва да клони.
И видяха всички, щом изгря луната,
кулите на мрачен замък в далнината.
Имаше край пътя някакво дърво,
странно, непознато - кой го знай какво.
Горе, на върха му, се озъбил череп,
гарвани край него - като наниз черен.
Хвръкна с грозен крясък грозната им гмеж.
И Прокоп попита черепа зловещ:
„Жалко, чичо, няма заедно да бъдем,
та врага коварен тежко с теб да съдим.”
Черепът изтрака. И отвърна той:
„Аз не съм ти чичо, племенник съм твой.
На Сезима злите хора ме плениха
и на колело след туй ме умориха.”
Хетманът се люшна, сякаш бе пиян,
притъмня му, пусна своя боздуган.
И два пръста вдигнал, дълго гледа нямо.
А защо? Туй знае сатаната само.
Сне от колелото тялото Прокоп,
с почести го спускат в зиналия гроб
и запалват факли, ямата заравят,
мълчаливо с Рацек всички се прощават.
И от колелото спица като взе,
хетманът я скри под бронята добре.
И препусна с ярост, и в зората млада
замъкът Сезимов беше под обсада.
Три пъти на пристъп вземат крепостта -
много таборити легнаха в пръстта.
Каменицки има сигурна защита,
предстои обсада дълга, упорита.
Две недели вече замъкът е в плен -
и Прокоп към него гледа разярен;
мъст неутолима в кръвта му бушува
и победа цяла Чехия жадува.
Стотниците свика най-накрая той.
„Глупаво е - казва - да стоим без бой.
Или с врага утре ще се справим ние,
или името ни позор ще покрие.
Утре, щом се съмне, тръгвайте на път -
и на запад нека всички да вървят.
И като отстъпим лъжливо на миля,
ще повторим своя набег с пълна сила.”
И като разпусна стотниците той,
викна и поръча на ковача свой:
„Изкови стрела от тая спица здрава,
но стрела, която пропуск не познава.”
Призори войската се оттегли в прах.
От стените екна вой и злобен смях.
Каменицки гледа подир тях злорадо:
„Тръгна си, избяга краставото стадо!”
Войската отмина - тяло без глава,
главата остана - Прокоп бе това.
И лъка обтегнал с колко сили има,
викна той: „Моли се богу, пан Сезима!”
И Сезима падна като дъб в прахта.
И смехът им секна, стихна крепостта.
И като се върна с рев войската прашна,
връхлетя отново като буря страшна.
Ревнаха топове, писнаха стрели,
над стените дъжд от копия вали.
И не бе успяло да настане пладня -
замъкът Сезимов с гръм и трясък падна.
Мъртвият Сезима край пътя лежи,
над трупа му дим от замъка кръжи.
И отеква песен над полята плодни:
„Хей, кои сте вие, ратници господни!”
—————————–
Бележка:
Прокоп Голи; Prokop Holу, Prokop Veliky; около 1380 - 30.05.1434, Липан (Липани), до Прага) е хуситски революционер, вожд, политик, военачалник. Известен и като Прокоп Големия. Произхожда от влиятелно пражко семейство. Свещеник. От 1426 г. е основен идеолог и политически деец на хуситите, хетман. Командва войските на таборитите при победите им над немците и католиците в битките при Усти над Лабе (1426) и при Домажлице (1431). Загива в битката при Липан.
