Павел Боцу

превод: Иван Милчев

Ще посадя маслина. И в пръстта
ще зазвъни часовникът на дните.
Живот ще се зачене в тъмнота,
в дръвче зелено сокове ще бликнат.

Ще посадя маслина. И в зори
роса прохладна нея ще поръси,
и клонките разперени разкрил,
зеленият ветрец светлик ще къса.

Ще посадя маслина. И честит,
тъй както тя в зелените одежди,
животът ми тогаз ще заблести
и в мен ще крепнат плахите надежди.

Аз знам, че няма да дочакам плод -
маслината не бърза плод да дава.
Очакват я столетия живот,
а колко ли на мене ми остава?…

Но що оттуй? Ще има дни добри,
далече устремени, многокрили…
И мен тя няма с плод да ме дари,
а с радостно очакване и сили.