Юлиуш Словацки

превод: Григор Ленков

(из драмата „Мария Стюарт”)

„Сине мой, сине! Защо мълчиш?
Защо си мрачен? Защо тъжиш?
Меча ти в кръв защо е?”
- Призори с меча сокол убих!
Затуй съм мрачен, затуй съм тих,
майчице, майко моя!”

„Сине мой, сине! Да бе това,
не бе тъй ниско свеждал глава.
Не, тъй не е причина!”
- Загубих, майко, жребеца свой.
Както препускаше лудо той,
спъна се - и загина!

„Сине мой, сине! Не ме лъжи!
Кой мъж по коня си тъй тъжи?
Друго таиш. Какво е?”
- Погубих днеска своя баща.
Ето чия е, майко, кръвта,
по острието мое!

„Сине мой, сине! В какви места
покой ще търсиш от съвестта,
гонен от хорска злоба?”
- Майко, о майко! Без дом, без брат,
ще скитам дълго по тоя свят
и ще си търся гроба!

„Сине мой, сине! Каква вина
имат децата, твойта жена,
за да търпят самички?”
- Майко, о майко! На тях сега
оставям само глад и тъга,
нека да просят всички!

„Сине мой, сине! Нима без теб
ще водя тука живот нелеп,
сълзи и скръб ще пия?”
- Майко, о майко! Пий сълзи, пий!
Бъди проклета! Ти ми втълпи
татко си да убия!