Душан Василев (19.06.1900, Кикинда, Австро-Унгария -27.03.1924, Кикинда) е сръбски поет, белетрист и драматург. Когато е на 4 г. майка му умира и баща му се жени отново. Завършва основно образование в Кикинда, а средно - в Тимишоара, където семейството му се премества през 1911 година. Участва в Първата световна война, после работи като чиновник и преводач за сръбската армия. Създава литературна група и издава списание „Единство”. Записва се във философския факултет на Университета на Белград, сътрудничи на различни литературни издания. Прекъсва образованието си, завършва педагогически курс, работи като учител. Мобилизиран отново в армията през 1921 г., но е демобилизиран поради влошаващото му се здраве. Умира на 27 март 1924 г. в Кикинда. Като поет става известен със стихотворението си „Човекът пее след войната”, публикувано през 1920 г. Приживе не успява да издаде книга. Автор на около 300 стихотворения, около 20 новели и 4 пиеси.

Публикации:

Поезия:

 ЧОВЕКЪТ ПЕЕ СЛЕД ВОЙНАТА/ превод: Иван Коларов/ брой 42 юли 2012