Милан Ракич
Милан Ракич (18.09.1876, Белград - 30.06. 1938, Сребрняк, до Загреб) е сръбски поет и дипломат, класик на сръбската литература. Внук на писателя Милан Миличевич. Син на държавника и финансиста Мита Ракич. Получава начално и средно образование в Белград. Завършва право в Париж (1901). Дипломат в Букурещ, Стокхолм, Копенхаген, София, Рим. Печата първите си стихове през 1902 г. Поетичният му сборник „Стихове” от 1903 г. става първата книга на сръбския поетичен модернизъм (едноименно издание: 1903, 1924, 1936). По-късно публикува още една книга - „Нови стихове” (1912). Творческото му наследство включва 64 стихотворения - най-вече за любовта и на философски, патриотични и религиозни теми. Член-кореспондент (1922), академик в Сръбската академия на науките (1934).
Публикации:
Поезия:
