Имантс Зиедонис

превод: Нино Николов

***

И така ли цъфтят цветове -
все от вятър, от нищо, за нищо?
И къде твоя поглед снове,
малък цвят, за пчелите излишен?

Зрее тиквата. Люби бикът -
с блясък люби. Жребците преяждат.
Но защо ни презира светът -
пустоцвет ли? Нали цвят се ражда?

Светла рожба на вятъра - цвят.
И от семка, да може, би пръкнал,
като цвят от година назад,
пак роден, ти крещиш, не замлъкваш.

От прашец за едно близалце
пак не близнал и неомагьосан,
не позна радостта, сърчице,
не узна плодовете какво са.

Що за цвят? Сред работни цветя
той защо въобще съществува?
Аз не знам. И сме слепи в света
за плода, в който вятъра плува.