Лорина Димова

превод: Нико Стоянов

                     „Ние пием кратко
                      в тази кръчма…”
                                Андрей Германов

Вдига се нощта над всичко
в празното небе.
Затрептя една звездичка -
може ти да бе!

И лъчът й животворен
бликна в моя дом -
пиша аз, а ти отгоре
гледаш крадешком.

Пиша и се натъжавам
тихо в здрача мек -
най-добрите притежават
много кратък век.

И бучи животът-пламък -
обич, суетни.
Само тебе никой няма
да те замени.

Не звучи гласът тъдява,
както бе звучал.
Кой сега ще преживява
твоята печал?

Много рано тази кръчма
ти напусна, ах!…
Син, другари… Как е мъчно
там сега без тях!

Кой ли те повика? Тих ли
зов на таен рог?
Недопяхме, недопихме
ние с теб, „дружок”.