Робинсън Джефърс

превод: Нино Николов

Защо се вслушваш - и водата стене от копнеж!
Отишъл си е западният вятър,
вълните са забравили страха си,
омразата си към скалата.
В каньоните избухват склонове,
изсечени от златен кехлибар.
Ах, спомняш ли си дъждовете -
валяха седмици наред
и всяка люлка бе поръбена със сив прашец,
отвеян от пробудените борове.
Изневиделица
високите и тъмни цветове на пурпурните перуники
избликнаха край бързите потоци.
А другите - кафявите на цвят -
се заизкачваха по хълма.
Жълтурчето потрепна цяло в злато,
а белите глухарчета надуваха копринените си балончета.
Отсреща в ниското се люшнаха камбанките от бронз
и тъмните сърни, изпепелени от копнеж,
едва дотичаха с копитцата си остри.
В очакване на любовта те стъпкаха цветята.
Върху скалите се събират охлюви.
А птиците на двойки пърхат, пърхат.
Летят и пеперудите по две.
О, време е сега за нас!
И нека устните докоснат устни,
и нека тайната събуди девствени тела,
и нека бликнат цветове от пламък.