Петко Росен

Петко Росен (псевдоним на Петко Георгиев Чорбаджиев), български писател, юрист, общественик-славянофил, е роден на 15.10.1880 г. в село Ковчас, Лозенградско (дн. Турция) в чорбаджийски род. Предците му участват в известната Странджанска буна през 1810 г. Баща му Георги Чорбаджиев - собственик на земи и стада - през 80-те години на XIX век се преселва в изоставеното по онова време черкезко село Гергебунар (дн. Росеново - Средецко), а през 1891 г. в Бургас, където става собственик на т. нар. „хан на хъшовете”, „Минковият хан”, „Тракийският хан на Минков” - сборище на бунтовници и комити. Георги Чорбаджиев умира 20 г. след Освобождението, малтретиран за откуп от отвлеклите го странджански хайдути и разбойници Левтер и капитан Анастас, разочарован от политическата действителност в Княжество България. Петко Росен учи в гимназия в Сливен, заедно с Яворов, Минко Неволин, Елин Пелин (1894-1896). Завършва гимназия в Русе (1901). Учи право в София, Париж, Женева. Прекъсва следването си, участва в конгреса на Петрова нива и в Преображенското въстание (1903) в Странджанския край, заедно с Христо Силянов, болезнено преживява потушаването му. Завършва право в Женева през 1909 г., през същата година се установява в Бургас, където живее до края на живота си. Участва в Балканската война и в Първата световна война. Работи като адвокат, занимава се и с родовия чифлик. Окръжен управител на Бургас (1918-1919). Народен представител от Демократическата партия (1931-1934). За славянофилските си чувства е интерниран в началото на Втората световна война за шест месеца в Панагюрските колони. Обявява се против войната и в защита на славянството. Един от инициаторите за създаването на дружество за българо-съветско приятелство в Бургас. Печата от 1904 г. - критична статия за повестта на Антон Страшимиров „На кръстопът” в сп. „Демократически преглед”. Сътрудничи на сп. „Демократически преглед” (1904-1905), сп. „Мисъл”, „Хиперион”, „Златорог”, „Българска мисъл”, в. „Зора”, „Слово”, „Свободна реч”, „Пряпорец”, „Бургаски фар”, „Бургаска поща” и др. Автор на публицистични статии, разкази, литературна критика, фейлетони и др. Книги: „От Дунав до Бяло море. Видено и преживяно” (1927, 1943), „На Еньовден. Литературни сенки и силуети” (1928), „Между народа. Видено и чуто” (1933), „В поле широко. Видено и преживяно” (очерци и разкази, 1938, цензурата окастря много глави от нея), „Спомени и размисли” (1963), „През гори зелени” (1982), „Сурвакници” (т. І., 2011) и др. Умира на 30.04.1944 г. в Бургас.


Публикации:


Проза:

ВЪЛЧАН ВОЙВОДА / брой 89 ноември 2016


Публицистика:

МЛЕЧЕН ПЪТ/ брой 104 март 2018

НЕЩО НОВО В НАШАТА ЛИТЕРАТУРА/ брой 106 май 2018

БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ РОМАНИ/ брой 106 май 2018


За Петко Росен:

КРЪЩЕЛНИКЪТ ПО ДИРИТЕ НА КРЪСТНИКА/ автор: Йордан Каменов / брой 41 юни 2012