Петко Росен

Царственикът на Паисия светна като изневиделица. Метеор прелетя през тъмния ни небосклон и като че ли залезе.

Но от неговите искри се възпламениха други светила, заизбликваха трепетни звездици. И продължават да се роят.

Сега небосклонът ни е цял оръсен със светли звезди. Не са големи слънца - за да светят по цял свят, но нали нам е светло. Нали пропъдиха вековния мрак…

Тия светила са нашите книги. Ала не за тия именити книги ми е думата. А за млечния път, който преди 68 години опаса от край до край нашия роден небосклон - за сборника на братя Миладинови, издаден в Загреб на 1868 година и посветен на господина Йосипа Стросмайера Великодушни - на покровителя на родната книжнина…

Според учените Млечният път е сияние на рояци звезди. Такова нещо е и този паметен сборник. В трепета на тия 661 народни песни-звезди звучи екът на нашия всенароден хор. От Охрид сини до Хемус; от Дунав до Бяло море.

С каква любов са събирани всички тия песни! С каква грижа и внимание са записани.

*
Ако утре ме уединят на остров Св. Анастасия и ми кажат: позволено ти е да вземеш със себе си само една книга, аз не бих се поколебал коя да бъде тя…

В пустинната самота бих се наслаждавал на ека от всенародния хор, събрани от братя Миладинови…

На техния звучен и сладък език…

——————————

сп. „Нива”, г. 1, кн. 28, 1929 г.