Михаил Лозински
Михаил Леонидович Лозински (8 (20).07. 1886, град Гатчина, до Петербург -1.02.1955), руски и съветски поет, преводач, е роден в семейството на юриста и библиофила Леонид Лозински. Завършва гимназия в Петербург и право в Петербургския университет (1908) и историко-филологическия факултет на същия университет (1913). Близък до акмеистите, създава издателство „Хиперборея”, в чието списание печата първите си стихове (1912). Участва в Цеха на поетите на Гумильов, редактира сп. „Арион” (1913-1917) От 1914 до 1937 г. работи в Публичната библиотека в Санкт Петербург/Ленинград. След Октомври 1917 г. работи във издателство „Всемирная литература” като преводач и редактор (от 1918). През 1916 г. издава единствения си поетичен сборник „Планински извор” (преиздаден в 1919 г.). Като преводач се отличава с голямо майсторство и трудоспособност. Още през 20-те г. определя преводаческите си принципи: „смирение” на преводача пред оригинала, пределна яснота и обективност; използване на „висок стил”. В годините на социализма превежда Шекспир, Шеридан, Колридж, Киплинг, Корней, Молиер, Лопе де Вега, Сервантес, Мериме, Бодлер, Ромен Ролан, Гьоте, Шилер, Цвайг, Хайне, Гоци, Фирдоуси, Саят-Нова, О.Хенри и мн. др. Главен превод: „Божествена комедия” на Данте (1936-1942), за който е награден със Сталинска награда първа степен (1946).
Публикации:
Поезия:
ПЕТЕРБУРГ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 65 септември 2014
Публицистика:
ВАЛЕРИЙ БРЮСОВ И НЕГОВИЯТ ПРЕВОД НА “ДАВИД САСУНСКИ”/ превод: Татяна Любенова / брой 41 юни 2012
За Михаил Лозински:
