Владимир Сосюра

превод: Андрей Германов

Така е тихо в тъмнината.
Аз милвам твоята ръка.
И песен милва ни сърцата
отвъд далечната река.

От думите й страшна сила
във юлската тъма трепти.
На рамото ми си склонила
главичката си златна ти.

Като с криле на рамената
съм чист и радостен и лек.
Звезда политна от небето,
за да угасне в мрака мек.

Така и ние ще умреме.
Но и след нас по тоя свод
ще следва огненото време
неуморимия си ход.

И пак тъй песен зад реката
ще трепка в тъмнината тук,
и милата главичка златна
пак тъй ще милва някой друг.

Ще сеща той на раменете
криле, криле да му растат
и както днеска от небето
звезда ще свърши своя път.

Небето и над тях ще грее,
тъй както грее и над нас,
и той ще бъде влюбен в нея,
тъй както в теб съм влюбен аз.