Владимир Сосюра
Владимир Николаевич Сосюра (Володимир Миколайович Сосюра, 25.12. 1897 (6.01. 1898) град Дебалцево (сега в Донецка област на Украйна) - 8.01. 1965, Киев) е украински съветски поет. Детските си години прекарва в с. Трета Рота, където завършва двукласно училище. Работи като миньор, воюва в Гражданската война (1917-1922). Учи агрономство, както и работнически факултет в харковския институт за народно образования. Публикува от 1917 г. Първата си книга „Стихотворения” издава през 1921 г. През 1922 г. издава епичната си поема „Червена зима”, с която става много популярен. Автор на сборниците със стихове „Оксана” (поема, 1922), „1871″ (поема, 1923), „Железният път” (поема, 1924), „Град” (1924), „Снегове” (1925), „Тарас Трясило” (роман в стихове, 1926), „Отговор” (поема, 1926), „Днепрелстан” (поема, 1926), „Златните ястреби” (1927), „Сърце” (1931), „Червени рози” (1932), „Нови стихотворения” (1937), „Обичам” (1939), „Жеравите долетяха” (1940), „На червените воини” (1941), „В часовете на гнева” (1942), „Олег Кошевой” (поема, 1943), „Зелена светлина” (1943), „Моят син” (поема, 1944), „За да шумят градините” (1947), „На струните на сърцето” (1955), „Лястовици на слънце” (1960), „Щастието на трудовото семейство” (1963). Член на КПСС от 1921 г. Бил е главен редактор на киевската киностудия „Ал. Довженко” от 1931 г. Военен кореспондент (1942-1944). Лауреат на Сталинска награда (1948) и на Националната награда „Тарас Шевченко”. Работи над автобиографичния си роман „Трета рота” с прекъсвания през 1926-1930, 1942 и 1959 г. Освен това издава „Стихове в 3 тома” (1929-1930), „Съчинения в 3 тома” (1957-1958), „Съчинения в 10 тома” (посмъртно, 1970-1972). Превежда Пушкин, Лермонтов и др. Награден с 2 ордена „Ленин”, 3 други ордена. Произведенията му са преведени на много езици. Погребан в Байковото гробище в Киев.
Публикации:
Поезия:
