ЗАМИСЛЕНИЯТ СТРАННИК АНТОН ЧЕХОВ
превод: Татяна Любенова
През последните години името на Антон Павлович Чехов се оказа малко позабравено в собствената му родина. Неговите съвременници - Л. Н. Толстой и Ф. М. Достоевски, се ползват с къде по-голяма известност. Глобалните идеи, “вечните въпроси”, размишленията за смисъла на живота - всичко това привлича читателя. А с какво може да привлече Чехов? При него, на пръв поглед, напълно отсъстват глобалните идеи. Философът Лев Шестов, не без язвителност нарекъл статията си, посветена на Чехов “Творчество от нищото”. Критиката обвинявала Чехов в отсъствие на принципи, в неясна гражданска позиция и т.н. “Има ли у Чехов идеали?” - задава въпрос А.М.Скабичевски. Приглася му Н. К.Михайловски: “Чехов хладнокръвно пописва, а читателят хладнокръвно попрочита”. Критиката се е опитвала да “прикачи” Чехов към това или онова обществено движение, да му прилепи този или онзи политически етикет. “Аз се боя от тези, които между редовете търсят тенденции и които искат да ме видят непременно либерал или консерватор. Аз не съм либерал, не съм консерватор…Аз бих искал да съм свободен художник и - толкова, и съжалявам, че Бог не ми е дал сили да бъда такъв” - изповядва Чехов в писмо до Плешчеев.
От гледна точка на критиците, желанието да бъде “свободен художник” е осъдително. Писателят е длъжен да вижда пороците на обществото, да дава пример за подражание, точно и ясно да изповядва своето светоусещане. А какво светоусещане имат героите на Чехов? Повече от осем хиляди персонажи действат по страниците на неговите книги, но много ли са сред тях примерите за подражание?
“Чехов живя и твори в най-тъжния период от нашата история” - отбелязва В. В. Розанов. Действително, жалко за героите на Чехов. Даже и победителите при него изглеждат унизени. Лопахин, купил имението, където неговият баща и дядо “били роби”, избухва в истерика и с упрек се нахвърля на Раневски: “Защо не ме послушахте?” Фон Корен отива при донеотдавна ненавистния му Лаевски с горчиво признание: “Никой не познава истинската правда”. Нещастният чиновник, умиращ от страх, е много повече за жалене, отколкото прословутите деспоти и унтери.
Самотата, неразбирането и нежеланието да разбереш другия, несподелената потребност от любов, мъчителното очакване на събитията и непоносимата скука на съществуването изпълват произведенията на Чехов. Но неспособността на Чеховите герои да се издигнат над проблемите на своите дребни светове, тяхното желание завинаги да се затворят в битовите проблеми - всичко това не трябва сляпо да се пренася върху светоусещането на самия писател. Не е бил Чехов и зъл скептик, стремящ се да види в цялото многообразие на руския живот само черните цветове. За него е била отвратителна тази порода хора, “които специално се занимават с това да осмиват всяко явление в живота”, които „не могат да минат даже край гладния или самоубиеца без да кажат някоя пошлост”. Ненавистта и злобата към хората не е задължително да имат вселенски мащаби.
В произведенията си Чехов показва как презрението към ближния се промъква в обикновения живот на тези, които считат себе си за интелектуален елит. “Голямата част от тази интелигенция, която аз познавам, нищо не търси, нищо не прави и дори не е способна на труд. Наричат себе си интелигенция, а на прислугата говорят на “ти”, с мужиците се държат като с животни…философстват, а между другото огромното мнозинство от нас, деветдесет на сто, живеят като диваци, едва ли не - сега ще ти избия зъбите, ругаят…”. Чехов не предлага свое решение за световните проблеми. Той рисува обикновеното зло, разцъфтяващо на фона на равнодушието на обществото.
Разплата за равнодушието към страданията стават страшни катаклизми. Чехов е живял в епохата на неопределеност и безвремие. Като гениален човек той е успял да улови тътнежа на бъдещата буря, разразила се над страната година след смъртта му. Но Чехов не само не е искал, но и не е могъл да участва в борбата на ничия страна. „Вглъбен художник - пише за Чехов Розанов - без възможности за протест и борба, вървял и вървял… към хотел ли, към гара ли. Пресата и обществото шумели около него…Гората шумяла, а дърветата не се чували. И сред шумящия лес вървял пътник - съзерцател, без да повтаря леса, но и без да изпада в дисхармония с него, без да го поддържа, но и без да му противоречи… В него има безграничност - безграничността на нашата Русия”.
03.12.2009