Антон Чехов

Антон Павлович Чехов [17 (29).01. 1860, Таганрог - 2 (15).07. 1904, курорта Баденвейлер, Южна Германия] е руски писател, класик на руската и световна литература. Роден в многодетно семейство на търговец от трета гилдия. Завършва класическа гимназия. От гимназиалните му години датират първите му литературни опити и публикации в столични хумористични списания. Дебютира през 1880 г. в сп. „Стрекоза”. Завършва медицина в Московския университет (1979-1884), работи като околийски лекар, печата къси разкази, чийто майстор е. Издава сборниците „Приказките на Мелпомена” (1884), „Пъстри разкази” (1886), „В полумрака” (1887), „Разкази” (1888), „Сърдити хора” (1890), „Повести и разкази” (1894). Сътрудничи на вестника на Суворин „Ново време” от 1886 г. През 1887 г. е поставена пиесата му „Иванов”, а на следващата година - повестта „Степ” в сп. „Северный вестник”. През 1890 г. посещава Сахалин, резултат от което е книгата му „Остров Сахалин” (1895). Един от най-четените и печатани автори през 1890-те г. в сп. „Северный вестник” и „Русская мысль” (от 1892), вестниците „Новое время” (до 1893) и „Русские ведомости”, по това време излизат като отделни издания и сборници повестта „Скучна история” (1889), повестта „Палата № 6″ (1892), Пиеси: „Чайка”, „Вуйчо Ваньо” (1899), „Три сестри” (1901), „Вишнева градина (1904). В края на 1890-те - началото на 1900-те г. активно сътрудничи на много издания. Пише „Къщата с мансардата” (1896), „малката трилогия” „Човекът в калъф”, „Френско грозде”, „За любовта” (1898). Създава „Моят живот” (1896) „Мужици” (1897), „В падината” (1900), „Архиерей” (1902), „Годеница” (1903). Умира от туберкулоза. Погребан в Новодевичето гробище в Москва.


Публикации:


Проза:

В МОСКВА НА ТРЪБНИЯ ПЛОЩАД/ превод: Борис Борисов/ брой 71 март 2015


За Антон Чехов:

ЗАМИСЛЕНИЯТ СТРАННИК АНТОН ЧЕХОВ/ автор: Александър Репников/ брой 41 юни 2012

ЗА ЕДНА ИЗВЕСТНА РЕПЛИКА НА ЧЕХОВ/ автор: Елена Черникова/ брой 46 декември 2012