Готфрид Келер

превод: Кръстьо Станишев

Оловното небе виси,
вълни морето извиси.
Като стрела го прекоси
платно, но без да се спаси.

Изострен от морето, сив,
е нож нечаканият риф.
Сред морския простор мъглив
разцепва кораба сънлив.

И библии - товар велик,
поглъща водният светлик.
След тях моряците без вик
в блестящи дрехи тънат в миг.

Гъмжат там риби - водна сган.
Пред маса от корал огрян
те сядат, но Левиатан
се стрелва сякаш великан.

Чудовището - древен звяр,
навред се движи като цар,
в очите им чете, макар
не мисъл среща, а кошмар.

Корчмията в нагорен път
пред библията те влекат.
Но вречените да мълчат
не чуват как вълни шумят.