Павол Орсаг Хвездослав

превод: Пенчо Симов

***

С беди от полюса до полюс чак
фурии си развързаха вързопа
и в рани е лицето на Европа,
навред страданието слага знак.

И този грях! - Дочу ли, боже, как
в бедата си, по-страшна от потопа,
човечеството дръзна да похлопа
в небето ти със своя груб кривак

и теб самия за съюзник в боя
безсрамно вика, не пести слова!
Нима си Марс? Войната ли е твоя

наслада?… Дързост е - и то каква -
с пороците си теб да смесва воя
на злите - богохулство е това!

***

Защо упадъкът расте безспир
и кой развихря тези диви нрави?
Човечеството днес защо се дави
в калта? Какъв ли звяр, какъв вампир

гръдта му смуче в кръвожаден пир
и му отнема соковете здрави?
Това е егоизмът! Той застави
да му се подчинят надлъж и шир!

О, да, подтиска той, правата взима
на слабия - и кой ще го възпре?
За всички на земята място има,

но той не дава друг да е добре,
посяга към вселената незрима
и в пустошта властта си да простре!