Павол Орсаг Хвездослав (Pavol Orszag Hviezdoslav, 2.02.1849 - 8.11.1921) е словашки поет-реалист, прозаик, драматург. Роден в бедно селско семейство. Завършва право. Доктор по философия в Карловия университет в Прага (1919). В богатото си лирическо и епично творчество възпява родината, патриотизма и борбата на народа, любовта, славянското единство, пресъздава социални конфликти. Поетични сборници: „Есенни звуци” (1878-1880), „Сонети” (1882-1886), „Вейчици” (1885-1893), „Разходки пролет”, „Разходки лете” (1898), „Печали” (1903), „Отзвуци” (1910), „Кървави сонети” (1914), „Лира” (1921). Автор и на „Жената на горския” (роман в стихове, 1886); „Поема” (1890); „Ежо Вълколински” (роман в стихове 1890); „Габор Вълколински” (1897-1899) и др., на пиесите „Мъст” (1869), „Облаци” (1879), „Ирод и Иродиада” (трагедия, 1909) и др. Преводач на Шекспир, Пушкин, Лермонтов, Петьофи, Гьоте, Шилер, Мицкевич, Словацки. На български е издадена книгата му „Хляб и светлина” (1981).

Публикации:

Поезия:

ИЗ „КЪРВАВИ СОНЕТИ”/ превод: Пенчо Симов/ брой 41 юни 2012

ЕХ, ТРЪГНАХА СЛАВЯНИТЕ…/ превод: Атанас Звездинов/ брой 127 април 2020