Ян Колар

превод: Пенчо Симов

Свято име е „родина”, не бележи
просто, че страната обитаваш ти -
тя, родината, в сърцата ни тупти
и не се отнема с бой или с грабежи.

Днес убиец може с пъклени кроежи
хората да мами и да ги гнети,
но в единство щом духът ни се сплоти,
тя от всекиго ще черпи сили свежи.

То се знае, мило ни е всичко тук -
тези къщи, лесове, поля, рекички,
завещавани от праотец на внук,

но предели на родината в света
има, знай, недосегаеми за всички:
добродетелта, речта, сплотеността.