Ян Колар (Jan Kollar, 29.07.1793, Мошовце - 24.01.1852, Виена) е словашки поет, философ, политик, културен и обществен деец, лютерански свещеник, родоначалник на панславизма в поезията. Син на беден писар. Учи в гимназии в Кремниц, Банска Бистрица, а през 1812-1815 г. лютерански лицей в Братислава. През 1816-1819 г. пребивава в Йена, Германия, учи теология в Йенския университет (1817-1819). От 1819 г. е евангелски проповедник в Пеща. Започва да пише на чешки. Издава книга със 76 сонета - „Стихове на Ян Колар” (1821, Прага), а през 1824 г. в Будапеща - книгата със 150 сонети „Дъщерята на Славия” (ІІ изд. - 1832, над 600 сонети в 5 песни). В окончателен вид „поемата” излиза през 1851 г. - със 645 сонети, обединени в 5 песни, написани на чешки език. В нея ратува за обединение на славянството. Споменава с гордост делото на Кирил и Методий, превели на славянски език църковните книги. Поколения чехи и словаци са възпитавани по нея. Жени се за Мина Щмид. Автор на първите най-пълни събрани словенски песни (1822, 1827) с Шафарик, и самостоятелно (1834-1835). Преселва се във Виена, където отначало участва в заседанията на комисията за реформиране на Унгария и най-вече на Словенска област. През Революцията от 1848-1849 г. в Унгария е секретар при двора на австрийския император. От 1849 г. до смъртта си през 1852 г. е професор по славянски древности и митология във Виенския университет.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „ДЪЩЕРЯТА НА СЛАВИЯ”/ превод: Григор Ленков/ брой 40 май 2012

СВЯТО ИМЕ Е „РОДИНА”…/ превод: Пенчо Симов/ брой 41 юни 2012