Ян Смрек

превод: Григор Ленков

ЗАЩО ДОЙДЕ?

Защо дойде,
когато исках сам да бъда,
скрит във умората на своя ден?
Ти можеш ли с листа да ме обвиеш
и да събудиш чувствата у мен?

А как се казваш?
Астра или Асфодела?
В очите ти горят очите на света.
Ала измама крият твойте устни.
Ах, тръгвай си, додето от дъха ти
аз бич за себе си не почна да плета.

ПОЛСКА БАЛАДА

Искате може би магия нова
или пък правдата да ви слепи?
Вижте: на улица Ченстохова
мъничка къща се гуши в липи.

В тази нощ тъмна, гъста, прастара
страшни истории разказва тя.
Мъртъв мъж влиза, без да отваря
нейната външна ниска врата.

Мъртъв е той, но щом влезе само,
грейват във стаята сто слънца.
Слуша го с радост, без страх жена му,
довежда бързо трите деца.

Гали ги мъртвият удивено.
„Три деца, боже - сън ли са те?
Ти откъде си ги взела, жено, -
аз ти оставих едно дете.”

„Ах, много паднаха, много, много…
Животът живите би с юмрук -
станаха роби, казаха „сбогом”…
И ги откараха далеч оттук.

А тук останаха децата само,
деца без майки и без бащи -
стадо от агнета, стадо голямо,
чуй как затворено навън пищи!

Отивах денем като пребита
и през пролуките надничах там.
- Дете ли искаш? - немецът пита. -
Щом имаш злоти, ще ти продам.

Бедна нали съм, купих аз двечки,
ах, два живота за един грош!
Виж как са слаби с крачета-клечки,
твои са. Радвай се. Не бъди лош!”

Мъртвият кротко над тях се свежда,
жената нежно край него бди.
А през стъклото немец поглежда
и тая полска драма следи.