Ян Смрек (псевдоним на Ян Четек, Jan Smrek - Cietek) e словашки поет, белетрист, журналист, издател (16.12.1898, Земянске Лескове - 8.12.1982, Братислава). На 9 г. остава сирак. Даден в евангелски лютерански приют, който напуска бързо. През 1917 г. е мобилизиран в армията, участва в Първата световна война, воюва в Палестина, заболява от малария. Пребивава в болници в Сирия и Турция. След връщането си в родината, завършва педагогическия институт в Модра. В 1921-1924 г. учи във Висшето теологическо училище в Братислава. По-късно е редактор в Прага (от 1930), редактира серията „Млади словашки автори” в издателство „Мазач” в Прага, основател и редактор на словашкото литературно списание „Елан” (1930, 1939-1944, 1946-1947). От 1948 г. живее като писател на свободна практика. Автор на стихосбирките „Осъден на вечна жажда” (1922), „Галопиращи дни” (1925), „Божествени възли” (1929, Държавна награда), „Само очи” (1933, Словашка награда), „Поетът и жената” (1934), „Зърно” (1935), „Пир” (1944), „Кладенец” (1945), „Образът на света” (1958), „Струни” (1963), „Не обезпокоявайте моите кръгове” (1965), „Нощ, любов и поезия” (1987) и „Против нощта” (1993), на книга със спомени „Поезията - моя любов” (1968), на два тома с публицистика „Ние сме жива нация” (1999), както и на две стихосбирки за деца („Рисувана азбука” и др.). Превежда поезия от унгарски (Ендре Ади, Атила Йожеф, Шандор Петьофи ), френски (Франсоа Вийон, Пиер Корней), руски (Пушкин ), полски (Тувим) и турски (Назъм Хикмет). Носител на национални литературни отличия. На негово име е създадена литературна ежегодна награда.

Публикации:

Поезия:

ЗАЩО ДОЙДЕ?/ превод: Григор Ленков/ брой 41 юни 2012

СПОР/ превод: Атанас Звездинов/ брой 129 юни 2020

ПОХОД НА БЕЗРАБОТНИТЕ/ превод: Елисавета Багряна/ брой 131 октомври 2020

За Ян Смрек:

МОСТОВЕ - І/ автор: Бибиана Кошовска/ брой 42 юли 2012

ТРЕТИЯТ МОСТ/ автор: Бибиана Кошовска/ брой 44 октомври 2012