Ян Смрек

превод: Елисавета Багряна

ПОХОД НА БЕЗРАБОТНИТЕ

Крачеха бавно с люлеещ се ход по площада -
с образ човешки родил се е всеки от тях,
но дух загубили в тъмните бездни на ада,
носеха с ярост в пестник само своя стомах.

Пляскаше криле в паважа тяхната жажда и глад,
ножа на своите погледи биха в сърцата забили.
Но както крачеха, с мъката на целия свят,
в миг запращяха в ръцете им неоплодените сили.

Теглеха тежък товар надалече два щаерски коня.
Слюнки блажени от техните муцуни се стичаха.
Бяха лицата им неми така неизказно спокойни,
че и на шепата зоб хората им завиждаха.

НАД РЪКОПИСИТЕ

Не изгаряй, не хвърляй нито ред написан.
Знаеш ли днес в кой стих истински живот говори?
Бъдните години може би ще видят ясно -
ти кога си любил или си се борил
искрено и страстно.

Не написвай, ако не е със твое чувство,
с твое вдъхновение създаден.
В живия миг ражда се изкуството.
Циганинът пее най-добре, когато
гвоздея кове, от огъня изваден.

Само туй, което е в сърцето ти, предай на листа.
Запази за поколенията аромата чуден,
който е от теб изтръгнал твоят собствен пламък.
Ако днес е само струя чиста,
утре може кладенец да се събуди.

ЛИСТА

У нас е вече есен. Дървесата
с море листа засипаха земята.
Да бях ги вземал, за да пиша върху тях
това, що досега да кажа не успях…
Но планината да разстеля, да поставя
на всеки лист по дума, и тогава
пак няма да ми стигне, няма да ми стигне.

В мълчание се превърни ти, моя песен,
внедри духа на родния край есенен.
Той гледаше небето, слънцето с надежда,
а днес, очи притворил, в себе си се вглежда.

БАБИЧКА

С косите си - гора сребристосива,
тази бабичка е истински красива.
Тя е стройна, висока,
достойна,
усмихната и спокойна.

Има внучета.
Гордее се с това.
А когато
наведе над тях глава,
техните коси с цвета си контрастират:
сребро и злато.

Някога, когато бях аз малък,
син от двора на съседите,
тя бе и към мен добра и мила,
неведнъж с пирог ме бе гостила -
сладък,
със сметана печен.

Но заминах аз далече,
минаха години
и сега тя вече
не зове ме - сине,
а ми казва: господине.

Може би тъй редно е у нас.
Ала с радост бих й се признал,
че в душата си и днес дете
останах аз.