Ян Смрек

превод: Атанас Звездинов

СПОР

Издържа сърцето. В челото - роптание.
Променя се в релси, нали е тъй ковко то.
Сърцето е кладенец. Челото - страдание.
И клончето вехне на гълъба в човката.

И няма тук мяра. Единствено - вечен спор
на разум и чувство. Това ми прилича
на вкопчени смъртно елени във сечище.
Загубва разумният - той не обича.

СЪРНА

Тръбете, ловци, свойте рогове взели сте,
аз съм сърна - своя лес ще напусна
и за цветче ще се дам да ме стреляте,
за този израз на вашите устни.

С рана в гърдите да паднеш - от порива,
вярна на своята страст да загиваш…
Ето с какво съм различна от хората,
ето защо мойта смърт е красива.