ГЛОБУС
превод: Марко Марков
ГЛОБУС
Когато гледаш
географската карта на света
се успокояваш:
струва ти се,
че ако избухне война,
човекът лесно ще открие
място,
удобно за скривалище…
Но ако погледнеш глобуса?…
***
…Но паметта е тъй към теб пристрастна,
че аз да отгадая съм готов
въздишката ти дълга, краткия ти зов
във всяко трепване на хора и пространства.
Ти тук си, тук си! В радост или скръб!
Раздялата ни нека е тревожна:
нали дори застанал към морето с гръб,
море да не съзреш е невъзможно.
И всичко с твоя дъх горещ, любим
пронизано е под небето, край морето -
така и този въздух е необходим:
едва забележим и много светъл.
БАЛАДА ЗА ЛЮБОВТА
Ще се събуди в мъртва тишина
до себе си без своята жена.
Ще блъсне с гневна длан дъските,
земята ще отхвърли с гняв от себе си,
ще тръгне да я търси… И ще пита
за нея всички кръстопъти-ребуси.
А после ще отрони в тишината
„Отишла си е…” - той за тази,
за любовта му към която
животът малък се оказа.
ПРИБОЙ
Има в прибоя
сходство
с боксьора:
паднал е вече,
но само за миг -
гъвкаво става,
пламти от умора,
ала се бие
яростно,
с вик…
Гледам прибоя:
пада и става,
с пяна задавен
в слънце и мрак.
Спиране няма,
няма забрава -
бие с упорство
немия бряг…
Гледам водата
пак огласила
чак до звездите
тези земи -
в нея живее
такава сила,
която никой
не ще сломи!
СЛЕДДЪЖДОВНА УТРИН
Утоли страстта си дъждът през нощта.
От квадратите ситни на гриба
пак изнесе прибоят навън утринта
като мъртва, прободена риба.
В планините бавно се вдигна мъгла,
тиха, на бяло платно подобна.
И отплува Гагра на тези крила
в океана почти като кораб.
После вик на жена, един страшен вик
сряза, по-остър от нож, тишината.
Бе далечен, бе анонимно безлик,
но от болка потръпна мъглата.
Този вик!… Зов от вчера към днес
и за утре останал в ушите.
Вик прощален за помощ: SОS!
О, спасете по-бързо душите!
ИЗ ПИСМО
Аз бях на разсъмване в майска горичка.
Видях как в зелено дими и мълчи…
По-бързо пристигай!
Тези брезички
аз искам да гледам с твойте очи.
ОТ ВАГОНА НА ВЛАКА
Градини, градини… Градини, градини…
Село. Три чинара. Ехтяща река.
Над връх, в ледовете прозрачни и сини
е сложила облаци топла ръка.
До покрива покрив просветва в полето
и стадо пълзи по зеления склон.
И първият стих се заражда в сърцето -
тъй литва сокол от гнездото със стон.
НОЩ КРАЙ МОРЕТО
Стръмен връх на вълна
и звезди, в мрамор сякаш.
Свети път на луна
и сребрее сред мрака.
Стига той планина
тъй далечна, огромна…
След вълната - вълна,
като конник след конник.
***
Без взиране виждаш
как тлее на пладнето в зноя
и тича нагоре по склона
на бора пороя.
И, сякаш дете,
без да криеш възторга си бягаш
към звънка река,
като сянка на пясъка лягаш.
Както слънце към връх,
към любимата
твоята мисъл стреми се,
а иглите на бора
са гъсти девичи ресници…
Мъдростта на земята
постигаш без мъка отново,
и отново усещаш
нищетата на своето слово.
БОГАТСТВО
Видях момче във влака:
то,
без да се бои,
в длан с камъчета трака
и шумно ги брои.
О, радост без измама!…
От него
по-богат
сега във влака няма.
И в този странен свят.
***
Не иска и пречи, възпира ме някой
без теб да поделям мечта или мисъл,
печал или радост… Тревожи се, сякаш
отхвърлена ти си, забравена ти си.
След мене върви като сянка до края,
където да ида, на пътя ми никне.
Защо е объркан? - аз питам се смаян,
в тревогата странна не мога да вникна.
А следва ме, радва се или пък стене.
Но кой е той, който е винаги с мене?
РАЗМИСЪЛ
Опустоши ме, състари ме времето мен,
смля мечтите,
цвета им безсънен порони.
Но аз продължавам да бягам в днешния ден
като сляп маратонец.
И от вчера към днес аз ще бягам така,
без да падам
и без от невяра да стина.
И ако бъдното не успея да докосна с ръка,
ще почакам край пътя своето минало.
ВИСОТА
Нерядко с възхищение говорим:
висока мисъл, дух, копнеж, мечта,
висок стремеж към истински простори…
Ала какво е всъщност висота?!
Не ще се впускам в приказки за слава,
ще кажа само - ти се издигни
над всичко свое и над себе си: тогава
ще стигнеш, мой приятел, висини.
***
Аз алчен съм за хора!…
Вечно
край мен тълпят се гласове и смях -
и не защото ти си ми далечна,
не мога да живея миг без тях.
Надявам се, все още съм полезен,
необходим на всички хора тук.
Защото аз съм
като къс железен -
звъни, когато се удари в друг.
***
Бележките във моя календар
гласят: „ремонт”, „почистване”, „аптека”,
„писмо”, „ателие”, „пазар”:
тъй всичко страшно нужно на човека
отмерила е, както и при вас,
на части труд и бит везната точна.
Не е предвиден само ден и час,
когато да живея ще започна.
***
Аз ще дойда при теб вчера или през миналата година,
ти ще дойдеш утре
или след месеци в моя живот,
когато разтварят се вече цветята в нашта градина,
когато дърветата бъдат обсипани с плод,
когато ще ни омръзне вече да играем на живи
в този спектакъл безкраен на двете съдби,
за да изберем за среща едно от местата красиви:
някъде в миналото
или в бъдещето може би.
ИЗМЯНА
Може би затова се нарича тъй страшно -
измяна! -
изневярата в любовта,
защото тя е таен съюз, заговор между двама
срещу всички и всичко в света.
***
О, пролетно слънце!… И стъпка из парка расте.
Сред клоните паяче своята мрежа плете.
И нишки сребро по ръкава ти трепват едва.
И крачки в тревата, в некосената мокра трева.
Цветята се будят, напълнени с топла роса,
морето си спомняш, шума на вълни и коса,
и устните, спрели където се срещат земя и небе,
и бял платноход, който в люляка течен гребе.
О, слънце!… Светлее се пътя ми ясен и прав.
И нишката - скъсана мисъл - на моя ръкав.
ГЕНИЙ
Отвърнали се един от друг,
гордо и важно гледат в различни посоки
и всеки си въобразява,
че е гений.
В същото време
геният
крачи по улицата,
безгрижно подсвирква
и мисли:
„Ако мога да си намеря
билет за мача -
няма да има
по-щастлив човек от мене”.
ОТНОВО ДЪЖД
Пак времето от първа синева
приличаше на дом, заключен яко.
Денят плача си сдържаше едва
като жена, обидена от някой.
Не издържа и разпиля коси,
заплака той, за пръв път както плачат,
и боровете шумни загаси,
тъй църквите гасят свещите в здрача.
Затвори книгата, изчетена из път
и легна сред тревите
тишината.
А под прозорците се питаше дъждът
в дома какво твори се мълчешката.
ДВЕ ДУМИ
С две думи в разговор или беседа
грузинецът
открива се
безспир:
при срещата желае ви победа,
а на раздяла - пожелава мир.
В писмо
и в ръкостискане сърцато
се сливат те и стават те
добри и неделими като братя -
и чистотата на света расте.
Почитат този обичай особен
приятелите ми отвека, не греша.
Две думи -
Гамарджвеба и Мшвидоба -
не се делят в народната душа!
—————————–
Гамарджвеба - победа, Мшвидоба - мир.
