Анатолий Вертински

превод: Андрей Германов

***

Косим тревата - тя не крещи.
Тревата мълчи отчаяно.
Камъка почваш да къртиш ти -
същото просто мълчание.
Също, когато брадва държим,
потни сечем дървото
или за хриле риба ловим
и я свършваме с веслото.
Рибата чисто и просто мълчи.
Затуй, щом самите ние,
когато боли ни и ни горчи,
почнем да крещим и вием -
не само свойта мъка и яд
(те не ни болят толкова!)
крещим заради целия свят
с цялата земна болка.