СЛАВА НА РУСКОТО СЛОВО!
превод: Дафинка Станева
Изказване на митинга пред паметника на А.С.Пушкин в Москва в Деня на руския език и рожден ден на Пушкин 6 юни 2012 г.
Какво щастие е да мислиш и да говориш на руски! На езика на Пушкин… На неговия рожден ден днес ние отбелязваме празника на Русия, деня на нашия държавен език, празника на всички, приобщени към него.
Каква благодат е да живееш и да чувстваш удивителното богатство от смисъл и звучност на златокованото руско слово! Да усещаш с цялото си същество неговата всеобхватна пълнота, проникновената точност и неизказаната красота!
Каква радост е да виждаш и да знаеш, че руският език щедро разкрива съкровените тайни и загадки на света, помага ти да чуеш „и потръпването на небето, и полета на небесните ангели, и на морските твари подводния ход, и продължителния растеж на лозата” ( А.С.Пушкин).
Докато бъде „жив дори един поет”, докато живее човечеството, ще бъде жив и руският език, това чудо, създадено наистина с Божията помощ. Той винаги ще ни свети със светлината на истината и любовта, щедро ще дарява с мъдрост всички, обърнали се към него с любов.
Той отглежда с любов нашата връзка, нашата общност, нашето съдружество в единна Русия. Той пази заветите и мъдрия опит на миналото и открива завесите към бъдещето.
Той е неизчерпаемо богат. Ето ви малък пример. На руски може да се каже: девушка, дева, девица, девка, девонька, девочка, дивчина, девчонка, девчушка, девчушечка, деваха, девулечка, девчонушка, девчушенька и така нататък. Всяка дума има свой свой оттенък в смисъла, свое оценъчно съдържание. А на английски език думата е само една: girl…
Словата на образната руска реч са изпълнени с правдивата мъдрост на поколенията от името на които говори А.С.Пушкин: “И неподкупния ми глас бе ехо на руския народ” Народът, създал многонационална Русия, която е цяла отразена в поезията му. “И гордият внук на славяните”, и тунгусът, и калмикът, и другите са свързани с живата връзка на общата съдба и сътрудничеството.
Дружеското сътрудничество се провъзгласява от времето на средновековието, когато изглежда религиозните устави и светини се утвърждават чрез непримиримост към друговерците. ” Своята вяра непрестанно хвали…И се издигай във вярата си с добри дела - заповядва през IX век св. Теодосий, игумен Печорски - и дарявай милост не само на единоверците, но и на чуждите…всекиго помилуй и от бедата избавяй и не ще бъдеш лишен от отплатата на Бога”. Това е руското слово - заповед.
Пушкин по-точно от много други изразява въплъщението на това руско слово на дело, в отечествената история. И в XIX, и в XX век творците и наследниците на нашето слово със своята „ кръв изкупиха // На Европа волност, чест и мир“( А.С.Пушкин).
Така и трябваше да бъде, защото от времената на билинния епос нашето слово носеше бащинската заповед на руските богатири:
„Аз на добрите дела благослов ще дам,
А за лошите дела благословия - няма.”
Защото руската литература в своите идеали е цялата устремена към правдата-истина и към правдата-справедливост, към милосърдието, към чистотата, към любовта и вярата в окончателната победа на доброто…
Пушкин по своему изразява това:
„И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лиру пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я свободу
И милость к падшим призывал.
Веленью Божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца.
Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспаривай глупца!”
Да последваме поета… Няма да спорим с глупеца, с невежата или с цапача, който подобно на Криловата свиня “има дар да вижда само лошото”.
Но няма да бъдем прекраснодушни. Сред словесното многозвучие на тълпата днес няма-няма и току изведнъж изскочи вехто, гнусно, смърдящо слово-изрод като ведро с мръсотия, изсипана върху бяла покривка.
Тъжно е да виждаш и да слушаш хуленето на незащитената от закона руска реч, публично очерняна с непристойност във всички средства за масово общуване. Кой ще отговаря за това? Зная само това: рано или късно, но да се отговаря с пълна сила ще се наложи!
Разпространяваната чрез средствата за масова информация безнравственост, подбуждането към безсрамие, неприличие, към хавлиена пошлост и безкултурие е престъпно. Да спрем политиката на оскверняване на нацията в руския ефир, той не е място за щръклеене. В него трябва да сияе винаги “разумното, доброто, вечното” руско слово.
Има още една болка в сърцето на всеки отговорен и неравнодушен гражданин - нашето обичано училище. То израстна върху идеалите на руското самосъзнание, на руското слово, утвърдено исторически в лоното на православието.
За последните 20 години образователното ниво на нашето масово училище падна катастрофално. По силата на това по съдържание и по ниво на обучението то става не училище на самостоятелна държава, а училище на колониално ниво. Най-важната причина е в това, че значителна част от младежта (в това число и учещата се) не владее руския език на културноосигуряващо ниво.
Стратегически опасното снижаване на съдържателността и нивото на изучаване на родното слово в масовото училище, съкращаването на задължителните часове по руски език и литература - това е удар по цялата система на образование, това е езиков геноцид на народа. Необходимо е да се върне осъществяваното по-рано от народа право на знание на руски език и отечествена литература в пределите, необходими за свободното развитие на личността на всеки зрелостник!
Само задължителното ниво на овладяване на литературата може да образова нравствено здрав, духовно пълноценен, трудоспособен човек, насочен към съзидание, активно не приемащ разрушителните идеи и способен да им противостои във всички области на човешката дейност и на обществения живот.
За всичко това е нужен държавнически ум и разсъдък. И отново си спомняме А. С. Пушкин:
„ Дай Бог, что милостию Неба
Рассудок на Руси воскрес!
Он что-то, кажется, исчез;
Дай Бог, чтобы во всей Вселенной
Воскресли мир и тишина,
Чтоб в Академии почтенной
Воскресли члены ото сна;
Чтоб в наши грешны времена
Воскресла предков добродетель…”
И тук следва да се напомни, че добродетелта - на руски това е отношение към действието, утвърждаващо любовта, това е приближаването към благодатта като Божия милост, туй, което се прави за слава Божия за хората, за човека. И всичко, което се прави така, започва със Словото, което е „ Път и Истина, и Живот”. Истината е единствена: тя противостои на множествеността и относителността на мненията и мечтанията, на митовете, новациите и измислените инструкции. Тя, ако използваме думите на Николай Кузански*, не може да бъде нито повече, нито по-малко. Истината е еднозначна, абсолютна, тоталитарна, несъмнена, непоколебима, неизменна и вечна.
Само опирайки се на Истината и на пътищата към Истината ние можем с помощта на словото да удържим действителна победа в живота, в делото за опазването и защитата на руското слово и на великите духовно-нравствени, културни и интелектуални ценности на нашия народ!
Да живее светлото руско слово! Нека се скрие тъмнината на лъжливите, фалшивите, безплодните и бездействените думи, убиващи живота ни! Да възтържествуват правдата-истина и правдата-справедливост! На словото - слава! Слава на руското слово!*
—————————–
*Николай Кузански /Николай от Куза/ - немски мислител от 15 век, философ, учен, математик, църковно-политически деятел. Според него богоподобието на човека е в разума.
*При превода е спазено подчертаването на автора.
сайт на в.”Российский писатель”, юни 2012 г.
